Без ясна идея...

Пиша дори в момента без такава.Разглеждах днес( и в момента ) един чужд блог...Каква стойност има той?Това не е писано слово така както аз го обичам и обожавам.Всичко е преходно, но това тук е...не съм сигурен за фигурата в която искам да го облека.То е прекалено крехко.Един клавиш го дели от забвението.Пише се леко( аз поне пиша леко ), не така обмислено като при хартията и мастилницата( пак в мен са вероятно причините ).Никога няма да приема тази форма на авторство, а се считам твърде низш за другата.Така умря началото на един роман преди повече от година и половина.Немърливост, несугурност.Уплаха, но от какво, от кого?Винаги съм считал, че пиша за себе си - само за себе си.Толкова мерен текст остана само мой и на звездите в нощите, но той принадлежеше нам и никому.Така вярвах, така вярвам и сега.Сега, обаче, има и колебания.Чувствам, че нещо липсва.Онова, което ще позволи на мисловните реки да се влеят едно цяло.То ще ме пречупи.Не мога да бъда още дълго така, както съм сега.Ще видим прав ли ще изляза.Твърде често в живота ми твърденията ми са верни.Късмет или наглост?Аз съм нагъл, но защото знам, че ще съм прав.Ако ли не, то съм сколен да призная, че съм сгрешил и да понеса последствията за това.Да пропусна момента обаче, да премълча - това знам, че не се връща, не се изкупва.За него може само да се съжалява - съжалението е безплатно, в големи количества и безполезно.
Не ми се пишеше, дори нямах намерение това е насоката.В много от случаите твърдя, че не ми се пише и говори.Така е.А защо излизат толкова думи!?
Г-ца Каламова...дам.Върти ми се из мислите.Тежко е да се притесняваш за някого и това дали той е добре, но определно не ти е по-тежко от колкото му е на самия него.Дали?Оставяме място за...ха как беше термина - така става като не се внимава в часовете по литература.Ами да речем място за лирическо отстъпление( за щастие Гугъл има доста отговори и той ест. посочи, че не е това термина, наистина жалка картинка е човек, който не може да изрази сам мислите си;да речем, че по-скоро имам предвид допълнение на по-късен етап, но смешно е - вместо с малко повече думи, сремеж към висота на изказа ?, за кого)?Освен за нея и други спохождат мислите ми, за жалост някои си ги присвояват всичките.Нищо хубаво няма в един мъж, който не си е сам господар.
Стига толкова за днес( със смисъл вчера ( интересно е защо формата почти винаги...и аз не знам каква, нещо не ми допада в нея - визирам формата на изказ )).

Малки проблеми.

Za sujalenie sled tokov udar cialata mi OS ve4e ne funkcionira, ne ponasqm pisaneto s latinica.Kato se opravi 6te edit-na.

Едит: 27/3/08
Е, вече съм с 5.1 звук и не мога да му се наситя...само музиката ми остана като радост в живота май или по-скоро като основно забавление.Не знам защо е така, не ми се и мисли в момента.В някое друго писание ще е отоговора на този въпрос.

Неприятно

Изгубих си съня от прекалено мислене за пари...отвратен съм от себе си, от ситуацията около себе си...лежа и не мога да заспя...

Покой

Днес, а може би още от вчера, най-накрая съм в ритъм, спокоен, нищо не ме изяжда отвътре...ще видим до кога.

Един мрачен ден...

Днес времето е малко мрачно, а на мен ми се въртят отново грешни мисли из главата...ще видим."12" на Н.Михалков може да се окаже една приятна изненада за тази неделя, пък знае ли човек какво още може да го изненада.Искрено се надявам огромния шум около филма да не е просто евтин трик на рекламистите.Дано си подаря една хубава неделя - с хубаво кино и хубава компания...

Уточнение от 06/04/2008:

Така и не гледах филма, грешка според мен.

На човек трябва да му е хубаво понякога Djogani - Nema Vise Cile-Mile (Duet Mile Kitic)

Пропуски...

Има толкова прекрасни хора, а толкова често ги подминаваме....

10-ти

Нова седмица.Дали ще донесе нов късмет...не ми се вярва.Забравих да си напазарувам добавки до 10-то число, сега ще си ги платя без отстъпка :) Чака ме неприятна седмица из "Хилендарски".От 3 седмици не съм консумирал алкохол, не ми липсва...липсва ми любов...май.Вече не знам какво ми липсва, по-скоро се губи нещо принадлежало ми...

Lake placid

Нощи без звезди,
прекарани в тъма.
Къде е огъня даряващ вечерта
със своята слепителна заря...

Щеше ми се да не го бях сътворил на 8-ми, но робуването на дати и числа е нелогично.

И още нещо, от малко по-късно:

Май изгубих себе си по пътя, докато се опитвах да се слея с другиго.Грешна посока, грешен перон, грешна е май и гарата...грешен е целия свят.

Ubuntu

От днес вече на персоналния ми компютър няма Microsoft software и съм доста доволен от този факт.Ubunto e Debian базирана OS, която е доста добре настроена към обикновения потребител.За момента ми е напълно достатъчна.Струва си човек да се замисли, дали наистина му трябва Microsoft програма или просто така му казват тези около него?!

Желания...

Жадувам тъмния асфалт.Да редувам крачките една след друга, да усещам как адреналина ме напуска и умората изместава мисълта.Желая мисловна чистота, а толкова далеч е тя.

Исках всичко да излезе просто и излезе твърде тежко, почвам пак.

Усещам се пренатоварен от нещо, от някого, от чувство.Искам да го прогоня, да затръшна пред лицето й врата ала толкоз силана е тя.Тъга.

Изкусвен, несвойствен, чужд, плашещ е този изказ.Не искам да съм увлечен от него, а той сам ме намира.Защо?Просто исках да напиша, че преди 2 години и няколко месеца поглъщането на асфалта всяка вечер ме спаси...даде ми нещо, което сега няма.Равновесие, баланс.Сега съм изгубен...отново.8-ми, ден като всеки друг.Защо се опитвам да го възвеличая, да го натоваря с атрибути, които са ми несвойствени?!Искам той да е вододел, да пресече като мислена линия съзнанието ми и да го лиши от страданията му.Илюзии.Намирам спокойствие само в реденето на крачките, в смисъла на собсвеното си дихание...тогава е трудно...тя - умората - те обсебва, опиташ ли да мислиш загубваш ритъма.Сърцето вече не е в едно с тялото, умора, изтощение.Но ти я намираш, пак нея, пак образа й - истински или не - и тя те води...ляв, десен крак...болката се размива... - колко многоточия.

Този петък ще потичам, определено.В събота ме очакват поне 50 км шофиране извън града, отново сходни усещания с тичането.Трябва да канализирам разсеяната си същност, защото нея вече изпуснах, сега трябва да задържа себе си.

Красота...

"Георги Христов - Синева" се разнася от 5-те говорителя, а аз мисля.Мисля си, има ли смисъл от нещо друго от заключеното между 1-вия и последния звук от нея?Не, цялото ми същество е там.И искам нищо друго да няма...но не и никого другиго.

__________

Георги Христов - Синева

Една хубава вечер...

"Самураят на здрача"( "The Twilight Samurai" ), 2 пъти, по различен начин сходни емоции.Наистина прекрасен филм.Мейджи ерата, 1 човек и неговия път...нищо повече, нито по-малко.Първия път напълно случайно попаднах на този филм, а втория...хм...учудващо го засякох по една българска телевизия.Излъчен при това в най-гледаното време( с начален час 21:00 ) за съжаление предполагам, че само налучкващи с дистанционното зрители биха му се насладили.А още по-неприятен е факта, че такива филми някакси липсват през последните няколко години.Дали е просто черногледство или липса на сериозен интерес към филмовата сцена, не знам.Знам само, че изключително популярния( фестивално, не касово ) "Няма място за старите кучета"( "No Country for Old Men" ) не притежава онзи елемент, който обвързва зрителя с екрана.Сюжета има потенциал, актьорите се справят с ролите си, някои дори забележително добре, но гледаш поради това, а не от чист интерес, не от желанието да видиш още.Просто знаеш, че гледаш качествено заснета и представена ти продукция.Нещо умря в киното или нещо умря в мен...дано не е безвъзвратно.

Цитат

"В петък-а си мислех да отида до тях, да погледам изгрева с нея...но това беше в 4:00 сутр. ...не бях пил кафе... още бях твърде истински."

Не е проява на добро възпитание човек да се самоцитира и изтъква, но считам, че казаното има смисъл, а и ми се нрави начина по който го изградих.

...

А слънцето те търси с лъчи,
ласки обречени.
Няма те,
не си сега това,
което искат нашите сърца...

Кошмари...

Чета си аз какво ли не...Но на какво попадам.

"Нощните кошмари играят важна и то положителна роля в живота на човека, заявяват немски изследователи. Неприятните сънища посочват на възрастните проблемите, свързани с тяхното психологическо и физическо здраве, а на децата помагат да се справят със стресовите ситуации.

Страшният сън, който плаши най-много децата, според учените е своеобразен механизъм, който способства за преработването на всичко видяно или чуто, а също така е начин за адаптиране към стресови ситуации, т.е. кошмарите са своеобразна подготовка за по-нататъшните трудности в живота. Кошмарът също така позволява на възрастния човек да се освободи от информационното натоварване и да преодолее стреса, твърдят немските специалисти, цитирани от Ройтерс."

Актуално.

Кошмарите са ми любима тема, често ме спохождат.Не винаги в точния смисъл на кошмари.Най-често сънища вкл. ограничен брой лица( едно определено най-често ), с нелинейни сюжети и неясни послания.Несъмнено някои от тях ще намерят пътя си и до тук, служейки за по-добро обрисуване на казаното, но за сега това.Та, моите впечатления от тях до голяма степен се припокриват с тезата изразена от "немските специалист", но освен да подготвят за трудности често те са и израз на подсъзнателно нежелание за признаване на определени факти от реалността.Също така там форма придобиват и голяма част от копнежите и стремежи на човек.Но някои са напълно неразбираеми...или поне докато не се случи нещо обуславящо ги.А дали е така?Всичко може да се обясни с нещо случило се след него - ако човек търси връзката м/у настоящи събития и вече случили се винаги би успял да я изгради.Все пак живота е непредвидим до голяма степен и неизчерпаем като комбинации.Ще ми се да намеря покой тази вечер в сънищата си, за разлика от последните плюс-минус 8 месеца.Разбира се не всяка вечер е господствана от кошмари, но твърде често те са в тях, твърде често с едни и същи герои, но в различни сюжети.А може би аз ги жадувам и ставам в едно с тях само във владенията Морфееви?Не толкова сложни въпроси с не толкова желани отговори...

_____________

Снимка от Darius Soparas