Отново от 15/08/08
Ще срещнеш нежност,
в моя лик, във моя жест.
Измама ше е тя.
Всичко ясно е сега.
Не, недей жела,
моята компания сега.
Ще бъдеш с мен,
ала така студен...
Викам и флиртувам със усмивката ти пак,
но куртоазия ще е това.
Любезност, мил момент,
така прекрасен, нежен -
като кама* студен.
Усещам, чувствам те сега,
измама е това.
Тоз' образ на теб е посветен.
Аплодисмент.
Вече друг е.
И всяка рола, персонаж,
играе ги - артист.
Нали това поиска,
не грозна откровеност, а лъжа.
Така е -
не играе ли прекрасно той сега?
При него роля нямаш вече ти,
а само място, даден ред.
Ще видиш на сцената,
привидна красота.
Ала зад завесата от плюш,
кога замира последния акорд,
сменил е нашият актьор,
за маската си правота и фалша с любовта.
Така далече от аплауза,
от реда...
–––––––––––––––––––––
На Мануела Динкова
**в оригинал "като кама" е заменено от "кинжал" - редакция от 28.01.09
Няма коментари:
Публикуване на коментар