И дробовете изгарят за кислород,
а той само носи болка...студена, рязка, пронизваща.
Така сладка...
Съзнанието замаглено се разлива в чувства,
непознати, чужди...истински.
Искай, поискай всичко...
виж го, докосни го...
До следващата крачка,
до следващия дъх...
болка, студ...
Така сладки.

Мисля си как минават годините, аз продължавам да си мисля, че като гледам в очите на човека срещу мен и считам, че мога да го направя щастлив просто защото го обичам...ей така по детски си обичам, глупаво, елементарно...и ме заобикаля нещастие, виждам го всеки ден, чувствам го често, пълня си дните с неща за които не е много сигурно дали са значими или не...пак остава чувството за това, че хе щастието да го хванеш като пух повеян от вятъра и да го милваш с ръка.

"За първи път обичах и не го попитах нищо. Не исках да се лъжем."
"Поискаш ли някоя жена я накрай първо да ти повярва, че си нещастен."

от един прекрасен филм - "Почти ревизия".

Огънче, два сача, пилешки пържолки, уиски и червено вино, готини хора...толкова е просто, толкова е хубаво.А сутринта, да видиш планината, да вдишаш чистия въздух...И ПОСЛЕ ПЕДАЛИТЕ ОТ ХАСКОВО ПО ПЪТЯ ДЕТО КАРАТ КАТО ИДИОТИ КАТО СЕ ВРЪЩАШ КЪМ ПЛОВДИВ...но...нека ги оставим да се развиват...сега си пускам чил-оут и се отнасям пак в спокойствието.

Отново

След толкова време на относителен душевен мир, отново сънища, отново познати лица и пак онези чувства така болезнени в нощта.Следващите редове са вдъхновени от съня ми днес и краткия разговор в него:

Тя сяда до мен и ме прегръща с лява ръка.
К:Ръцете ти са много студени( докосвам дясната й длан ).
3-то лице седи от другата страна на масата и отбелязва -
х:Виждам ви като двойка.
К:(гледайки я в очите )Е, има известни пречки за това, нали?
Тя:Така и не разбрах как се провали всичко тогава.
К:Повечето хора не знаят.

А от този разговор и сън -

Ръцете ти студени в съня си аз държах,
и прошката сама измоли две сърца...