И дробовете изгарят за кислород,
а той само носи болка...студена, рязка, пронизваща.
Така сладка...
Съзнанието замаглено се разлива в чувства,
непознати, чужди...истински.
Искай, поискай всичко...
виж го, докосни го...
До следващата крачка,
до следващия дъх...
болка, студ...
Така сладки.