След разходка край Альоша на 6/04/09 г. ...

А струните замираха,
застлани с листа от тишина.

Бял, нежен цвят,
видял с насмешка този град,
приемаше с утеха,
на калдаръмите праха.

И медени лъчи,
във късен следобяд,
във лая на града,
утопляха страните му така...
така, че сякаш беха техни.

А тази топлина,
да беше обич тя,
почти запълваше на камъка студа.

_________________________

В оригинала си няма точно този вид, ще го публикувам във състоянието преди редакцията по-късно.