За това обичай истинските хора.Те разочароват често...но са истински.Можеш да ги обичаш, можеш да ги мразиш, можеш да ги нараниш, можеш да ги любиш...те са грешни, но ги обичай.
Извадка от разговор от 23.05.08
петък, май 23, 2008
вторник, май 13, 2008
Редакция от 30.07.08 -
Всеки път умира по нещо в теб след такова нещо( както съм казвал и по-рано ), но накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява характера.Бавно, но минава.Времето отчуждава, наистина.Така е.
Оригинал >
Всеки път умира по нещо в тебе след такива работи( както съм казвал и по-рано ) ама накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява ти характера.Бавно става ама минава.Времето отчуждава, наистина.Така ми беше стата преди време.
Написано на 13/05/08
Всеки път умира по нещо в теб след такова нещо( както съм казвал и по-рано ), но накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява характера.Бавно, но минава.Времето отчуждава, наистина.Така е.
Оригинал >
Всеки път умира по нещо в тебе след такива работи( както съм казвал и по-рано ) ама накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява ти характера.Бавно става ама минава.Времето отчуждава, наистина.Така ми беше стата преди време.
Написано на 13/05/08
понеделник, май 12, 2008
събота, май 10, 2008
петък, май 02, 2008
02/ 05 / 2008
К: Никога не съм се чувствал така студен като днес.
Г: studen?
К: Толкова, отново като едно време.
Г: v kakyv smisul?
К: Еми както си трябва.Да не ме е грижа за нищо, никого...липсва само едно нещо...всепоглъщащия интерес към себе си.Слушам музика и тя се плъзга покрай мен, сякаш има стена от лед м/у нея и мен...виждам цветовете на звука...
Г: qko
К: усещам ги, а те не ме достигат същевремено.Невероятно, точно както преди.Ако можеше да се запазват чувства бих си продал живота за да запазя това.
Г: i kak taka stana izvednuj da se vyrnesh
К: Ами нямам идея.Не вярвам да е станало изведнъж...но просто сега е стигнало фаза на завършване.
Г: studen?
К: Толкова, отново като едно време.
Г: v kakyv smisul?
К: Еми както си трябва.Да не ме е грижа за нищо, никого...липсва само едно нещо...всепоглъщащия интерес към себе си.Слушам музика и тя се плъзга покрай мен, сякаш има стена от лед м/у нея и мен...виждам цветовете на звука...
Г: qko
К: усещам ги, а те не ме достигат същевремено.Невероятно, точно както преди.Ако можеше да се запазват чувства бих си продал живота за да запазя това.
Г: i kak taka stana izvednuj da se vyrnesh
К: Ами нямам идея.Не вярвам да е станало изведнъж...но просто сега е стигнало фаза на завършване.
Малко нощ...
Ветровете майски носят топлина,
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
по тях полага тъмата на страстта...
На Калина*
*в оригинал:
Ветровете майски носят топлина,
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
полага по тях любов родена от страстта...
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
по тях полага тъмата на страстта...
На Калина*
*в оригинал:
Ветровете майски носят топлина,
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
полага по тях любов родена от страстта...
Абонамент за:
Публикации (Atom)