Два цитата от този роман от 1967г.
Едуард Андерсън:
При жените чувства, секс, интелект - всичко е забъркано в една каша. (не пряка реч)
Гуендолин Хънт:
- Непрекъснато ругаеш системата, а какво, по дяволите, е системата ако не ти самият? Чудя се защо не си останеш един най-обикновен мърляч като всички останали и да си гледаш кефа. Далеч по-добре ще ти бъде! Това е моят съвет към теб!
- ...Ние всички сме лицемери, но ти си от тия, дето всичко им е наред, и какво ти коства да се държиш мило с останалите лицемери? Те с нищо не са по-лоши от теб, само са по-различни. Купуват си вратовръзки от същите магазини, приготвят си питиетата по същия начин, всяка година си сменят колите като теб и всички имат по една фустичка на страна да им топли леглото, така както ти имаш мен. И без да им мигне окото, че един ден ще се оженят за нея... и куп глупости от тоя род. Те просто играят играта, както и ти твоята.
- ...Той(3-то лице) не е от вчера, научил се е как да те подхване, какви ходове да предприеме и кога: без много да избързва, разбра ли, позьор такъв. С което искам да ти кажа, че не е толкова глупав, та да те настъпи отведнъж, а преценява кого има насреща си и какво може да очаква, разбра ли позьор такъв, и не се пали, преди да те е разпалил... Искал да легне с мен, е, и какво от това? Поне не ми излиза с разни "обичам те" като теб. Ако те интересува наистина, аз не бих имала нищо против да опитам с него. Към теб нямам никакви задължения. В кой век живеем, в миналия век ли? Да, бих опитала, а ти продължавай в същия дух, пък аз ще видя!
- Ти си всичко което имам, Еди.
- ...Защото никой друг не може да ме трае, драги мой. Разбирам защо не би искал да имаш нищо общо с мен.
- Ще ги забравиш ли ония глупости, които ти наприказвах? ...
събота, октомври 31, 2009
четвъртък, октомври 29, 2009
Аспекти
Една малка извадка от интервю на М. Куркински пред списание "Max:
- С кои заблуди се простихте?
- Хиляди, но пък са били много истински - така лудо съм вярвал в тях. В любовта, в абсолютното щастие, в красотата на света, в прекрасните дни, в това, че всичко е възможно.
вторник, октомври 27, 2009
"...други по-важни проблеми..." *
* Публикация на Actualno.com по повод пресконференция на НП Мая Манолова **
** МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА, секретар на ПГ на "Коалиция за България" в 41-о НС
Това изказване на госпожа Мая Б. Манолова е изкарано от контекста. Разбира се, това е некоректно.
Обаче тука има нещо още по-интересно. В държавата има "други по-важни проблеми" от изтичането на поверителна информация засягаща държавната сигурност. От това, че вече е нещо нормално лица пряко свързани с БСП да си позволяват да маргинализират всякакви въпроси отвеждащи до главния проблем на държавата ни в момента, а именно тоталната икономическа, социална и духовна деградация.
Но да приемем, че народната представителка е права. Защо тогава тя ни спестява тези "по-важни проблеми"? Не ги назовава по име. Човек остава с впечатление, че тя е точно в курсива на засегнатия от мен по-рано проблем за "говоренето" като нещо крайно пошло.
За сметка на разкритията за тези язви на нашето общество ни се предоставя едно, сякаш претоплено от лекция по право ала не за учащи тази дисциплина, съждение относно това колко добре работи българската прокуратура. Още повече, щом българската прокуратура не намира никакво основание да заключи, че е извършено престъпление, то обществото не му е работа да се занимава повече с този случай. Така поне излиза от думите на госпожа Манолова.
Тя обаче забравя, че не е възможно да се държи такъв тон на избирателя. Сякаш се спотайва някаква обида у това изказване на секретаря на ПГ на БСП. Тя опитва да поучава и размахва пръсти в един стил много познат ни от друг кадър на същата политическа формация, а именно г-н Георги Първанов.
Тяхната сходна риторика, вероятно не е случайна. За тях винаги има "по-важни проблеми" от тези които обществото познава с техните истински имена.
За тези хора винаги е по-добре цялата държава да се бори с, ако е възможно, най-различни пречки, но те да не са конкретни, да нямат лица и имена, да не са с ясно очертани силуети. Те трябва да са имагинерни. Колкото по ефирни и леки са те в конкретиката и разпознаваемостта си пред обществото, толкова са по-приятни те.
Любими са ни секторните проблеми. Енергийна криза, Финансова криза, Социална криза. Да, колко удобно. Без имена на министри, без имена на едри индустриалци, без имена на шефове на дирекции. Не!
Кому са нужни тези "други по-маловажни проблеми" от рода на личностни провали, корупционна отговорност на конкретни лица, юридическа отговорност на физически и юридически лица за конкретни правонарушения.
За морал и етика също не е добре да се говори. "Обществото ни не е дорасло за такива неща" най-общо улавя любимите настроения на българските партийни функционери.
Понеже обаче аз не съм нито журналист, нито партийно обвързан, да не говорим пък за претенции за етичност и коректност, ще си позволя да разгледам и професионалното ниво на госпожа Манолова - провокиран от крайната й компетентност, явно по всеки един въпрос щом отсява проблемите на такива и онакива.
Та ако прочетем кратката информация за нея разбираме, че е с висше образование. Също така специалист по икономика, право и история. Професионално я обчертават думите "юрист", "икономист" и "историк". Действително впечатляващо. Явно в БСП вече имат многоцелеви експерти. Което наистина е невероятно. Защото според биографията на народен представител Манолова, тя е започнала висшето си образование поне през 1983г. Имайки това предвид спокойно можем да предположим, че завършвайки 3 висши образования едновременно (интересен случай) тя е завършила през 1988г - курса на обучение по специалност право е 5 годишен със степен Магистър при редовно и 6 години при задочно обучение. Като прибавим към това и задължителния стаж от 6 месеца, то госпожа Манолова има вече 20 години опит както като икономист, така и като правист и историк.
Но стига за секретарката на ПГ на БСП
Какво по-добро от това? В НС вече работят доказали се хора. Хора 20 години опит в 3 различни сфери на дейност. Хора с авторитет, хора с пространни познания.
Хора неспособни да говорят за конкретни проблеми и конкретни лица.
Това са хора без лица, без имена, без достойнство, без морал, без свян или скрупули. Те не харесват различните от тях, не харесват мен, не харесват вас. Те искат всички да са като тях. Без лица, без имена, без отговорности.
Просто едно нищо.
** МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА, секретар на ПГ на "Коалиция за България" в 41-о НС
Това изказване на госпожа Мая Б. Манолова е изкарано от контекста. Разбира се, това е некоректно.
Обаче тука има нещо още по-интересно. В държавата има "други по-важни проблеми" от изтичането на поверителна информация засягаща държавната сигурност. От това, че вече е нещо нормално лица пряко свързани с БСП да си позволяват да маргинализират всякакви въпроси отвеждащи до главния проблем на държавата ни в момента, а именно тоталната икономическа, социална и духовна деградация.
Но да приемем, че народната представителка е права. Защо тогава тя ни спестява тези "по-важни проблеми"? Не ги назовава по име. Човек остава с впечатление, че тя е точно в курсива на засегнатия от мен по-рано проблем за "говоренето" като нещо крайно пошло.
За сметка на разкритията за тези язви на нашето общество ни се предоставя едно, сякаш претоплено от лекция по право ала не за учащи тази дисциплина, съждение относно това колко добре работи българската прокуратура. Още повече, щом българската прокуратура не намира никакво основание да заключи, че е извършено престъпление, то обществото не му е работа да се занимава повече с този случай. Така поне излиза от думите на госпожа Манолова.
Тя обаче забравя, че не е възможно да се държи такъв тон на избирателя. Сякаш се спотайва някаква обида у това изказване на секретаря на ПГ на БСП. Тя опитва да поучава и размахва пръсти в един стил много познат ни от друг кадър на същата политическа формация, а именно г-н Георги Първанов.
Тяхната сходна риторика, вероятно не е случайна. За тях винаги има "по-важни проблеми" от тези които обществото познава с техните истински имена.
За тези хора винаги е по-добре цялата държава да се бори с, ако е възможно, най-различни пречки, но те да не са конкретни, да нямат лица и имена, да не са с ясно очертани силуети. Те трябва да са имагинерни. Колкото по ефирни и леки са те в конкретиката и разпознаваемостта си пред обществото, толкова са по-приятни те.
Любими са ни секторните проблеми. Енергийна криза, Финансова криза, Социална криза. Да, колко удобно. Без имена на министри, без имена на едри индустриалци, без имена на шефове на дирекции. Не!
Кому са нужни тези "други по-маловажни проблеми" от рода на личностни провали, корупционна отговорност на конкретни лица, юридическа отговорност на физически и юридически лица за конкретни правонарушения.
За морал и етика също не е добре да се говори. "Обществото ни не е дорасло за такива неща" най-общо улавя любимите настроения на българските партийни функционери.
Понеже обаче аз не съм нито журналист, нито партийно обвързан, да не говорим пък за претенции за етичност и коректност, ще си позволя да разгледам и професионалното ниво на госпожа Манолова - провокиран от крайната й компетентност, явно по всеки един въпрос щом отсява проблемите на такива и онакива.
Та ако прочетем кратката информация за нея разбираме, че е с висше образование. Също така специалист по икономика, право и история. Професионално я обчертават думите "юрист", "икономист" и "историк". Действително впечатляващо. Явно в БСП вече имат многоцелеви експерти. Което наистина е невероятно. Защото според биографията на народен представител Манолова, тя е започнала висшето си образование поне през 1983г. Имайки това предвид спокойно можем да предположим, че завършвайки 3 висши образования едновременно (интересен случай) тя е завършила през 1988г - курса на обучение по специалност право е 5 годишен със степен Магистър при редовно и 6 години при задочно обучение. Като прибавим към това и задължителния стаж от 6 месеца, то госпожа Манолова има вече 20 години опит както като икономист, така и като правист и историк.
Но стига за секретарката на ПГ на БСП
Какво по-добро от това? В НС вече работят доказали се хора. Хора 20 години опит в 3 различни сфери на дейност. Хора с авторитет, хора с пространни познания.
Хора неспособни да говорят за конкретни проблеми и конкретни лица.
Това са хора без лица, без имена, без достойнство, без морал, без свян или скрупули. Те не харесват различните от тях, не харесват мен, не харесват вас. Те искат всички да са като тях. Без лица, без имена, без отговорности.
Просто едно нищо.
четвъртък, октомври 22, 2009
Непогасени кредити на доверие... *
* във връзка с публикация в Actualno.com
Логично е в даден момент да се стигне до такава реплика за българският политически живот от последните седмици.
Една група от хора влезе в законодателната и изпълнителна власт с амбиции. Дали тя разбира функциите които поема...
В неразбирането на елементарната политко-юридическа риторика от финансисти, административни кадри и други лица няма нищо странно - те не са получили нужното образование. Те не са длъжни да знаят какво означава тя.
Притеснително е обаче, когато във въртопа от образоизлъскващи изказвания се включи и Министърът на правосъдието - в случая Маргарита Попова. Притеснително не е желанието на министър Попова да влезе под светлините на прожекторите. Притеснителен е начина по който тя иска да го реализира.
Виждаме как уважан и утвърден юрист слиза на едно ниво на риторика така ниско и неуважително към слушащите, че привлича вниманието по неправилен начин.
Употребата от правосъден министър на думи като "втрещяващи" пред представителите на медиите трябва да ни говори нещо. Нещо опасно. Нещо навеждащо на мисли за "проформа" работа в целия кабинет.
Няма нищо лошо другите министри да размахват блудкави, неясни и "втрещяващи" разкрития за злоупотреби. Те не могат да имат правно мислене.
Когато обаче един юрист предпочете да се изявява медийно по такъв начин, то има проблем. Проблема е, че ставаме свидетели как цял един Министерски съвет възприема "политики" на пълна неяснота във връзка с изнасяната от него информация.
"Някой, някакси, някъде, е откраднал сумата Х" това е което ни претоплят всеки ден
министрите и техните подчинени. Такава липса на обосновка и точност в казаното, и фактите по него може да означават поне две неща.
Първо, никой в Министерски съвет няма нищо друго за казване освен да словоблудства с недоказуеми злоупотреби.
Второ, никой в Министерски съвет - дори правосъдният министър - не желае да внесе конкретни факти, нито да премахне махленския привкус на изказванията и голите обещания.
Колко още може да се наслаждава обществото на този спектакъл от "топли" разкрития относно нищо? Защото именно министър Попова знае много добре, че по начина и стила на казаното и от нея, стойността му е едно нищо - както за прокуратурата и съда, така и за обществото.
Да си пожелаем медийни изяви на министър Попова относно влезли в сила присъди, както и внесени обвинителни актове.
_____________________
източник на статията
Actualno.com
Логично е в даден момент да се стигне до такава реплика за българският политически живот от последните седмици.
Една група от хора влезе в законодателната и изпълнителна власт с амбиции. Дали тя разбира функциите които поема...
В неразбирането на елементарната политко-юридическа риторика от финансисти, административни кадри и други лица няма нищо странно - те не са получили нужното образование. Те не са длъжни да знаят какво означава тя.
Притеснително е обаче, когато във въртопа от образоизлъскващи изказвания се включи и Министърът на правосъдието - в случая Маргарита Попова. Притеснително не е желанието на министър Попова да влезе под светлините на прожекторите. Притеснителен е начина по който тя иска да го реализира.
Виждаме как уважан и утвърден юрист слиза на едно ниво на риторика така ниско и неуважително към слушащите, че привлича вниманието по неправилен начин.
Употребата от правосъден министър на думи като "втрещяващи" пред представителите на медиите трябва да ни говори нещо. Нещо опасно. Нещо навеждащо на мисли за "проформа" работа в целия кабинет.
Няма нищо лошо другите министри да размахват блудкави, неясни и "втрещяващи" разкрития за злоупотреби. Те не могат да имат правно мислене.
Когато обаче един юрист предпочете да се изявява медийно по такъв начин, то има проблем. Проблема е, че ставаме свидетели как цял един Министерски съвет възприема "политики" на пълна неяснота във връзка с изнасяната от него информация.
"Някой, някакси, някъде, е откраднал сумата Х" това е което ни претоплят всеки ден
министрите и техните подчинени. Такава липса на обосновка и точност в казаното, и фактите по него може да означават поне две неща.
Първо, никой в Министерски съвет няма нищо друго за казване освен да словоблудства с недоказуеми злоупотреби.
Второ, никой в Министерски съвет - дори правосъдният министър - не желае да внесе конкретни факти, нито да премахне махленския привкус на изказванията и голите обещания.
Колко още може да се наслаждава обществото на този спектакъл от "топли" разкрития относно нищо? Защото именно министър Попова знае много добре, че по начина и стила на казаното и от нея, стойността му е едно нищо - както за прокуратурата и съда, така и за обществото.
Да си пожелаем медийни изяви на министър Попова относно влезли в сила присъди, както и внесени обвинителни актове.
_____________________
източник на статията
Actualno.com
сряда, октомври 21, 2009
"Сърбия и Черна гора влизат в многонационалните сили от Югоизточна Европа" *
* една статия на Панайот Ангарев
публикувана във интернет изданието на в. "Дневник"
Вчера от в. Комерсант научихме как България остава в периферията на руския енергиен план за Източна и Централна Европа.
Разглеждай тази новина в статуквото приемано за нормално до скоро (2 месеца и нещо) тя не би била нещо изненадващо. Щяхме да сме свидели как енергийният ни министър дава изявление колко сме големи приятели с Русия, и как тези неща нас не ни засягат. Нещо повече. До този откровен външнополитически натиск дори нямаше да се стигне. Отдавна България щеше да е защитила своя "национален интерес" чрез действията на политически фигури от калибъра на Р. Овчаров и П. Димитров. Щяхме да сме подписали "ексклузивни" и "преференциални" клаузи по договорите за пренос на горива, и таксите за експлоатация на инсталациите от трасето на наша територия. Съвсем ясно, разбира се, тези клаузи нямаше да бъдат известни никому, а при споменаването им бихме се насладили отново на намръщени физиономии от двамата преждеспоменати, придружени от поучително размахване на пръсти пред "независимите" медии.
Вместо такива "национално отговорни" действия днес България дава прием на годишната среща на министрите на отбраната от региона. Като на нея (именно в София) ще бъде утвърдено решението на Сърбия и Черна Гора да бъде даден статут на пълноправни членове в многонационалните сили от Югоизточна Европа.
Дали това решение не идва твърде удобно за София?
Явното приближаване на Сърбия към Евро съседките й е откровен контрапункт на агресивната енергийна политика на Русия. Не е нужно дори да си припомняме казуса Полша относно ракетните установки на САЩ, част от т.н. "ракетен щит" на северноамериканците, и реакцията на най-голямата славянска държава по него.
Турция от своя страна стигна до там, че се принуди да преговаря с Армения - като разменна монета в отношенията си с ЕС. Това е само още един факт в така или иначе формиращата се проевропейска тенденция в региона.
Така изкушаващия руски газ все по-малко вълнува Анкара на фона на евентуално присъединяване към европейската общност (икономическите й принципи). Сърбия от своя страна, след случая Грузия, не храни каквито и да е илюзии за стабилността на отношенията си с Русия. Твърде нервното поведение на Путин и Медведев във външно политически план (обявяването на новата военна стратегия на Москва за локални конфликти и употребата на ядрено оръжие в тях) не вдъхва доверие у никого.
До кога обаче може да отлага България неизбежната нужда от отговор по "Южен Поток" и "Набуко", а и АЕЦ "Белене". Това на фона на френската подкрепа за "Белене", но и намерение за включване в "Южен Поток" (отново източник в. "Комерсант").
б.а. - Интересно е да се отбележи, че ползваните материали са на Иконмедия, но в тях липсва коментар на медията от която идват всички тези новини.
Вестник Комерсант се очертава като една доста услужлива медия за руското външно министерство. Той сякаш изказва гласно това което всички се досещат, а тези недосетили се им се препоръчва да внимават.
_____________________
Използвани са материали от :
http://www.dnevnik.bg/
http://www.kommersant.ru/
събота, октомври 10, 2009
понеделник, октомври 05, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)