Празни лица и маски от гранит,
защо ли търси топлота в тях...
Какво очакваш да намериш?
Илюзии без край, страхове без имена,
това ли ти е същността?
А твоето лице така е бегло, нямо, меко в своите черти,
ах, как аз искам допира му,
па макар и тъй студен,
да бъде наш,
да бъде тук...
