http://www.vbox7.com/play:0f584e35
Толкова неща съм отминавал,
Толкова любов забравил съм до днес.
С толкова сълзи съм бил прощаван до сега,
Толкова ръце са ме изпращали!
Ше идва лятото, след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.
Припев:
За да мога отново при вас да се върна
с обич и щастие да ви подаря!
Като огън ще паля и топля сърцата,
ще хвърлям в очите ви огнени звезди тази нощ,
тази нощ, тази нощ.
Толкова мечти съм разпиляла,
пътища и дни от мен избягали!
Толкова слънца и бели птици срещнах аз,
толкова очи са ме обичали!
Ше идва лятото, след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.
Припев:
Ше идва лятото,след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.
събота, септември 27, 2008
Студено...
И съня бяга,
от зеницата в нощта,
сякаш е смъртта.
Наслада от мига,
и страх от истина...
Любов...
Нежна, лека...
Пак въпроси, никога отговори...
Нямат стойност те сега,
иска той мига.
*27/09/09 след една прекрасна студена филмова вечер...
от зеницата в нощта,
сякаш е смъртта.
Наслада от мига,
и страх от истина...
Любов...
Нежна, лека...
Пак въпроси, никога отговори...
Нямат стойност те сега,
иска той мига.
*27/09/09 след една прекрасна студена филмова вечер...
вторник, септември 09, 2008
И още...
Отново от 15/08/08
Ще срещнеш нежност,
в моя лик, във моя жест.
Измама ше е тя.
Всичко ясно е сега.
Не, недей жела,
моята компания сега.
Ще бъдеш с мен,
ала така студен...
Викам и флиртувам със усмивката ти пак,
но куртоазия ще е това.
Любезност, мил момент,
така прекрасен, нежен -
като кама* студен.
Усещам, чувствам те сега,
измама е това.
Тоз' образ на теб е посветен.
Аплодисмент.
Вече друг е.
И всяка рола, персонаж,
играе ги - артист.
Нали това поиска,
не грозна откровеност, а лъжа.
Така е -
не играе ли прекрасно той сега?
При него роля нямаш вече ти,
а само място, даден ред.
Ще видиш на сцената,
привидна красота.
Ала зад завесата от плюш,
кога замира последния акорд,
сменил е нашият актьор,
за маската си правота и фалша с любовта.
Така далече от аплауза,
от реда...
–––––––––––––––––––––
На Мануела Динкова
**в оригинал "като кама" е заменено от "кинжал" - редакция от 28.01.09
Ще срещнеш нежност,
в моя лик, във моя жест.
Измама ше е тя.
Всичко ясно е сега.
Не, недей жела,
моята компания сега.
Ще бъдеш с мен,
ала така студен...
Викам и флиртувам със усмивката ти пак,
но куртоазия ще е това.
Любезност, мил момент,
така прекрасен, нежен -
като кама* студен.
Усещам, чувствам те сега,
измама е това.
Тоз' образ на теб е посветен.
Аплодисмент.
Вече друг е.
И всяка рола, персонаж,
играе ги - артист.
Нали това поиска,
не грозна откровеност, а лъжа.
Така е -
не играе ли прекрасно той сега?
При него роля нямаш вече ти,
а само място, даден ред.
Ще видиш на сцената,
привидна красота.
Ала зад завесата от плюш,
кога замира последния акорд,
сменил е нашият актьор,
за маската си правота и фалша с любовта.
Така далече от аплауза,
от реда...
–––––––––––––––––––––
На Мануела Динкова
**в оригинал "като кама" е заменено от "кинжал" - редакция от 28.01.09
Абонамент за:
Публикации (Atom)