Простота...

Тази дума има толкова негативен отенък в българския език.Не бива.Всичко е просто, всички хора са прости, истината е, че някои от тях искат да усложняват ненужно всичко.

Редакция: След основателна забележка относно логиката на изложеното по-горе ще поясня.По-скоро става въпрос за "прост", но в никакъв случай и само за тази форма на думата.

Отново...

Да направиш още една крачка, да чувстваш умората, да се колебаеш дали можеш да я направиш - дали имаш сили - и да я последва още една, и още една и така до край...

Магия

Тези дни гледах два прекрасни филма.Първия от тях е Zodiac.Изключителен трилър, по действителен случай.Имайки предвид и професионалния ми интерес комбинацията стана точно каквато ми се искаше.Втория I'm David по сценарий на Пол Файг( Paul Feig ), също и режисьор на филма.Базиран на романа на Ан Холм( Anne Holm ).Една красива драма, един сюжет достатъчно различен и достатъчно истински.Наистина такива моменти трябва да се помнят от човек, да знаеш, че магията на киното е още някъде там и само те чака да я откриеш.

Rue Du Soleil : Essential Feelings - In My Heart

красота разляла се в звуци...

Момент

Точно сега, точно днес, точно тази песен - Сл.Трифонов - Ад и Рай - искам да се пренеса във Велико Търново.Да видя залеза на този 16-ти ден от Април и да чуя същата песен докато го гледам...

Безсилие?

Наистина ли всичко е порочно, всичко е предрешено, нищо не е в ръцете ти?Защо, когато те питат какво не е, както трябва винаги имаш готов отговор, виждане и концепция?!Защо никой не предлага решения за проблеми, а само поставя висящи въпроси?Страх...само това е името на низостта владееща обществото в момента.Аз така го виждам, аз такъв го познавам.Страх от самите нас.Никой не върши редните неща, защото си мисли, че никой няма да го упрекне щом той не го прави спрямо тях.Не е така, не е за мен.Това не е начин на живот.Да се заобикаля и премълчава всяко правило с цел неприлагането му и оправдание чуждото поведение.Това, че никой не е истински, е ли е причина и ти да си фалшиф?

На посоки...

"Cruelty seems to be a virtue, not a vice..." с неизвестен автор, а и една моя перифраза от "Опасни връзки" Cruelty is clearly a men's attribute, women can not be accused of such virtues.

...

Очите ми жадуват топлина,
а само сълзите им целува вятъра...
__________________________

Мъгла като душа,
остават само капки от тъма,
сълзи на моята тъга....
__________________________

Видения познати,
съзнания измамни.
Ах, как жадувам ваш'те чувстава...
Кристали към праха летят,
в едно сега със черната земя,
остават те във плен на любовта,
до огнена зора...

*Отново писани по различно време и запазени благодрение на Шейдън

Парчета...

Мъгла като душа,
остават само капки от тъма,
сълзи на моята тъга....

Просто разговор...

K: Никакси...нещо много се застоях на кръстопътя...чакам си предложението от дявола...тя подхвърля накакви полугласни предложения...ама ще видим.
Г:hm
K:Моята цена е висока.
Г:a mnogo li iskash?
К: Най-скъпото, което може да се поиска съм си избрал.
Г: vsushtnost po interesniq vypros e tq kakvo predlaga :D
К: Ами за момента нищо конкретно.Не съм сигурен, но май навлизам в принципно нов етап от живота си.Малко обощително звучи...и нетипично като израз на български, но считам, че може би е така.
Г: hmm...i kak bi go obobshtil tozi etap?
К: Че ли като започват да ме интресуват дейности свързани вече с улегналост...,а не толкова с промени.Търся ... бягат ми думите от съзнанието ...устойчивост...нещо, да се хвана за него, да стъпя на него и да градя.
Г: hmm na men mi se struva che vinagi si tursil tova
К: Не е така.
Г: sega moje bi go vijdash na horizonta???
К: Преди исках да срещам всяка вълна...все по-висока и по-висока, без да гледам към бурята във хоризонта.Сега искам да видя какво има под повърхността на водата.Искам да хвана в съзнанието си силата и мощта на морето.
Г: i? pravish li neshto po tozi vypros v momenta? imam predvid za da vidish kakvo ima pod vodata?
К:Чакам...чакам...себе си.Още не е момента...още лиспва нещо или някои в живота ми.Сигурен съм за това, че част от мозайката липсва.Не знам, малка ли е или голяма, но знам, че я няма.И че без нея не можеш да замениш въздуха и пръстта с водата
Г: и ще се чака докато се появи тая част така ли? дотогава никаква промяна?
К:Не напълно.До тогава няма да бързам..няма да правя крачка повече от нужната към момента.Но изпитвам нужда, не от крачки, а от бяг...още обаче е рано.PATRICK MARSH vs MICHAEL STEEP - MY LOVIN' , си пусни поздрав от мен.

Минало...

Очите му я тръсеха в нощта,
лъчи от светлина.
Ала намирах ги само те -
талази от тъма.

Душата му в жертва,
бе принесла тя.
Обрече го на самота

______________________

Сърце захвърлено в калта -
от кръв и самота.
Сърцето му бе вградила,
в стена от кал.
От кал на неговата самота
и кръв що бе желала тя.


*Писани са по различно време.

?

Като цяло този блог трябва да приютява мислите, които обичам - по-конкретно тези мои мисли, които обичам.При прегледа ми сега обаче забелязвам, че не е точно така...тази дупка ще бъде запълнена.

Сънувах дъжд( наистина валеше вън ), сънухав квартала си, купих си два моркова от пазара - единия нормален, оражев, другия бе червен - и тръгнах към къщи.Сетих се, че колата ми е останала от другата страна на пешеходния мост( от страната от към съдебната палата, не от към Четвъртък пазара ).Исках да мина, но не ме пуснаха под моста.Имаше заграждение с мрежа и стар човек с куче.То ме захапа за ръката...после стана на жена, красива жена, чието лице не видях.Тя си тръгна слизайки в подлез - водещ към поделението.Стария човек ме посъветва да се кача на моста...а той бе така сюреалистичен.Целия извит и сякаш продъжаващ да се върти по надлъжното си сечение( пак по него усукан ).Не видях основи, бе във въздуха.Послушах човека.С лек отскок се качих, хващайки се за един от парапетите - все едно 6-7 моста се бяха слели в един.Чувах гласа на пазача долу.Лутах се, видях врата.После светещ обект свободно летящ във въздуха, сякаш бе голяма издължена крушка, накрая завършваща като чаша със столче.Хванах се за това нещо и станах лек, то ме понесе из въздуха.Събуждане...

Какво ли ще излезе от тези мои нощи без здрав сън...

Междувременно един спомен от малко по-далечното минало:

"Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа."

Алексис Зорбас

Една гениална книга, която ми даде толкова много.

Няма нищо по-тъжно от това да полагаш ръка върху изстинала следа, търсейки отново огън от страстта...

Още малко

Последния ред от предния текст не е достатъчно ясен контекстуално( поне за мен ).Говоря за цялостни изказ, който диктувам тук.

Една част от разговор ще цитирам...

Д.Г. - Положил си оръжието тази вечер...
К.Д. - Оръжието е опасно...
дори за мен в момента.Твърде е остро ...може да си нанеса някой удар...който дълго ще кърви.Нямам нужда от това сега.Добре съм го положил в сигурността на гранита.

Не зле получила се фигура визираща интелекта и ясната мисъл.Наистина понякога е добре човек да не анализира, да не премисля.Да се опита да е малко по-линеен.Да си наложи малко сива гама, не да търси отликите на нюанса...но струва ли си.Колко компромиса правят вече другиго, а не теб!?Може би всеки от нас е изтъкан от компромиси...така казват.Те лъжат.За мен грешат.Не можеш да си личност на компромиса.Не можеш да си личност и да предпочетеш компромиса.Да, никога няма да срещнеш недоволство, гняв, ярост...ще срещнеш ли уважение?От такива като теб има ли стойност то?

А "ГП" не знае почивка...