Ако някой ме попита кой е любимия ми изпълнител, вероятно не бих споменал веднага Георги Христов.Сякаш в годините, които изминаха наслаганията върху музикалния ми вкус и срещите с различни хора размиха самия мен.
Истината е, че този изпълнител, този му албум - "Майчице", чието име дори сега си спомням от раз - са сред нещата, които сам съм избрал за себе си.
Да, албума е от 1995, а моето егн-е започва с 88...и?Никой не ми е "препоръчвал" Христов, никой не ме е карал да го слушам - никой, никога и нищо не ме е карал да слушам.От първо чуване знаех, че този изпълнител ми пасва, звучи наивно, но е така.
Дори някъде имам и снимка от негов концерт в Несебър още преди 1995-а, за който специално си спомням, че доста се постарах да убедя родители си да посетим.
Но мисълта ми е в качеството, в чувството...не в жанра, не в моя вкус.За това и съм избрал за заглавие точно тази му песен.
Тя не е хит, тя не се върти по радиата, нито по телевизиите.Нея сигурно и не си я пускат много хора, но тя е по-качествена от огромния брой "популярни" песни - при това не се ограничавам само до българска музика.
Сега се слуша друго, и аз слушам друго...и аз бях забравил Христов.
Приключихме с екскурса.Минаваме на въпроса.
Защо трябва да забравяме Христов?Защо ако сега си на 13-16 години ти не можеш да чуеш него.Ти слушаш умствено погинали творци, лансирани най-често от MTV и при това имаш "претенци, че разбираш от музика", защото "не слушаш" еди-си-какво.
Дали нормален човек би ви казал, че е по-качествен от вас, защото напълно заклеймява нещо?Колко души днес биха отрекли рок-а като стил?А защо никой не отрича Христов, а го праща без съд и присъда в забвение, сякаш цялото българско общество е решило с мнозинство това?
петък, юли 17, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)