И лицата им не ще забравим...

http://politics.actualno.com/news_282384.html

Тази статия има няколко полезни аспекта.

Очевидния афект на г-н Софиянски срещу г-н Дянков и финансовата му политика е не чак толкова съществен. Съществено е нещо друго. Самият акт.

С делата си хората най-често казват позиционирането си в обществено-социалните отношения.

Колко смел, колко бърз е нашият герой да се включи в "лая" срещу Министъра на финансите и неговите политики.

Разбираемо е, бърза. Да не изтърве момента. Когато нямаш какво да кажеш - по каквато и да е тема -, още повече нищо стойностно не е лоша идея да се присъединиш към чужди думи. Поне да обереш малко от вниманието отделено на авторите им.

Кои са авторите им? Ами то те са ясно обозначени - те са хората, които се срамуват да работят за народа си в НС, това са хората, които винаги имат какво да кажат (но не преди да се посъветват с екипа си), това са хората които обичат само едно нещо и това е властта.

А смел. Е, как да не е смел нашият герой. Та беше евродепутат. Та той успя да си реши - по какъв начин сами си припомнете - проблемите с прокуратурата.

Бил председател на партия. Да... партия която не означава НИЩО в българската действителност. Която е поредното нищо.

Но той е смел, той е бърз... да повтаря думите на двама бивши премиери (единият от СДС (ДСБ), другият от БСП) плюс някои хора с много съмнителен бизнес - били в определени моменти сочени като най-богати в България.

Думите бързо се менят, поведението и лицата - не.

И лицата им не ще забравим, тъй както и делата.

____________

За да избегнем неясноти, то нека посочим интелектуалната сила на говорещия - той предлага "конкретни мерки" които естествено не назовава, той твърди, че финансовия климат в България е влошен въпреки положителните оценки на всички външни фактори в сектора... нека спрем до тук и го оставим да помисли.

Сега...

Точно днес, точно сега в хладната прегръдка на зимен Пловдив ми липсва едно нещо. Нещо, което обичах. Липсват ми миговете на пълно откъсване от обкръжението, на мисловно спокойствие, на аромата на току що запалената клечка кибрит, на обгорялата хартия... жеста при поемането на цигарата.
Не ми липсва тя самата, липсва ми чувството да бъдеш с нея.

От доста време това ми беше безразлично, но днес, сега си спомням с такава наслада за тези мигове. И имам и точния съпровод за тях Йоргос Мазонакис - Събота

Дали..

Пътя към гениалността е искреността.

Много, много отдавна съм в сериозна колизия с заобикалящите ме относно въпросите отнасящи се до искреността. Не до липсата на такт - която ме украсявала -, не за доброто държание. Говорим точно за искреност.

Тази дума няма съдържание сякаш. Изпразнена е от него. Отмита е от откровените лъжи, от премълчаването и агресивно защитното поведение.

А колко по-прост, по-красив и по-лесен е живота ако си искрен.

Рицари...

Двамата най-популярни - или поне те така се виждат един друг - мъже на България кръстосаха шпаги.

Единия бил такъв, другия бил онакъв.

А ние. Ние сме слепи, безпаметни и лековерни.

Двамата кавалери бързо, бързо ни разкриха как всеки един от тях пази всичко свят в тази държава, а другият ... другият - да обобщим - е лицемер, лъжец и лишен от нравствени ценности голтак, самозабравил се от опиянението на властта.

Колко мило, колко сладко. От златни им уста. Единият със съмнително поведение вече повече от 7 месеца - на сцената. Другаря му, с още по-съмнително поведение вече над 15 години.

Ах, но нали все пак ние сме слепи, безпаметни и лековерни. Може и двамата да лъжат. А може ли някой от тях да не лъже... що за богохулство.

________________

Пакета от съпровождащи лакеи не ще бъдат обект на внимание, не заслужават.

________________

Позицията на първия ни герой >
http://www.youtube.com/watch?v=aim_JYHQCVI
Отговора на втория >
http://www.econ.bg/news86023/article174041/slavi_trifonov_boyko_borisov_terorizira_mediite

нека сам прецени всеки един кой какво казва, и кой какво и как отговаря.

О, как прекрасни сте вий...

Какъв ден за България...

Румен Петков в "Шоуто на Слави", Татяна Дончева в "Шоуто на Иван и Андрей".

Какво поведение, какви високи пиедестали. Какви близки приятели (първия гост и едноименният му домакин).

Що за възпитание, що общество, що за публика е таз' заслужила тез' артисти.

Само включване...

Днес бе убит Боби Цанков (не, няма да го нарека журналист).

Това е един бърз, къс пас.

Внимателно проследете вербалните упражнения на колегите на Цанков относно кончината му. И тези на журналистите. В тях ще видите всичко, но не и въпроса "кой има интерес от..." събитията такива каквито ги виждаме или ни ги представят.

Изключение прави един журналист от БНТ който в емисията им от 18:00 днес ме наведе на мисълта, че в България "журналист" още означава нещо. Няма да преразказвам краткия му коментар. Само ще кажа, че такова добро ниво на журналистика (без завършващите му клиширани фрази) не бях виждал скоро.

Има качествени хора в тази държава... мир на праха на един от тези които не бяха сред тях.