Предположение

Наблюдавайки всеобхватното безсилие и малодушие настанило се в министерски съвет си позволявам едно предположение.

Нито една от кризисните мерки на този кабинет (бел. а. - "Борисов") не е обвързана с реални очаквания за резултати. Чака се нещо друго. Отчетите за месец Февруари и прогнозите за Март. Нищо друго. Последна сламка преди трагедията. Сякаш цялото министерство на финансите е вперило поглед към тези лелеяни цифри.

Никой не го казва, но явно всички са преклонили глава и чакат. Чакат обругания, смачкан и онеправдан български бизнес да има положителен ръст (несъмнено ще е положителен), по-висок от очаквания. Толкова по-висок, че бюджета ще излезе или дефицита ще е незначителен.

Много хубаво, нали? О, не.

Това е окончателната смърт на българското общество. Още веднъж 240 души се провалят да свършат нещо. Да, "нещо" - каквото и да е. Вместо това виждаме това в което са най-добри - да говорят "по принцип", "ако" и да обсъждат по между си (все един и същи, ненужни никому лица) какво да се прави. А новите в тази така приятна групичка? Ами те май просто се ориентират по поведението на другите.

Мнение

Бях провокиран да изкажа мнение по следната статия :
Лекция пред ученици на държавният глава, Георги Първанов.

Смятам да предоставя директния си коментар без редакции въпреки крайно разговорния стил >


След изказването му в Брюксел по бъдещето на европейската енергетика доколкото знам никой от др. държавни глави не му е пляскал, само го излгедали странно и оставили да свърши без да го прекъсват, че да си ходи.

Този ловец е крайно време и нас да лиши от личността си.

______________

Цитат от "чистия ум" >

"...България е решила и въпроса за съхранението на отработеното ядрено гориво. Към момента то се връща в Русия..."

Не, той не лъже, той не е русофил, не той не въвежда в заблуждение ученичките. Това решение ли е на нещо?

Да живей нашия светъл водач, точно като комунистически лидер се снима сред приветстващата го младеж. Идеал, светъл идеал на Вълци, Дамбовци, млади бизнес дами празнуващи медийни акции срещу финансови министри в Син Сити. Хвала.

*използвани са материали на mediapool.bg

от 11.03.10г по същата тема >

Драги дами и господа, ядрената енергетика е геополитика. Не е искане и можене, а и включване в много сложни корелационни отношения. Първият Ловец на РБ го знае много добре. Много добре се вгледайте и вие в имената на държавите и федерациите ползващи се от ядрена енергия. После разгледайте и гаранциите за техния суверенитет. След това да си припомним ситуацията на България и да премерим тежестта на едно такова навлизане в света на съвременните ядрени програми за граждански цели и произтичащите от това "колизии" с определени национални интереси на 3-ти страни.

Първият Ловец на републиката знае тези неща, не бъдете и вие ученички. Подадената ви близалка от захар винаги се плаща, въпрса е как и към кого.

________________

А, че е най-евтиния, чист и ефикасен начин - не спорим въобще. Въпроса е кой може да си позволи тежестите произтичащи от реализацията на такива проекти (не финансовите, политическите).

Аргументи...

От 8 месеца (че и малко повече) един човек е трън в очите на цялото финансистко войнство в Република България. Той пречи и на някои граждани, пречи и на президента. Дразни, говори, показва празни кутии. Срещу него се сипе дъжд от слаба риторика, слаби аргументи.

Сега пак аргументите са слаби, но подхода е гениален. Един стратег от Перник разиграва изключително красива като реализация партия шах. Той вади една след друга пешките от чекмеджето си и ги разиграва по черно-белите полета. Вече в чекмеджето седи и един отстрелян цар и една червена царица (бившия премиер С.С. без да правим намек за сексуалните му предпочитания). А часовника регулиращ срещата? Ами той май е с някакъв лилаво-син отенък с турско самосъзнание - натискат го и спира, натискат го и тиктака. Но винаги отчита изтекло време за единия или другия играч.

Тази партия шах е съдбовна. Не, не за играчите. За нас, защото точно ние ще търпим последиците й - без алтернатива.

Но да се върнем на аргументите и сега изпълняващият длъжността министър на финансите, Симеон Дянков.

С. Дянков търпи небивал медиен интерес за всичко което не е свързано с професионалната му характеристика. Ако е свързано с нея, то коментарите са крайно профански (дори според един незавършил юрист).
Как стои въпросът с политическите интереси към него. Всички са съгласни в едно, той пречи. На кого и защо, не ни е много ясно.
Какви са обаче аргументите срещу него. Жалки (тази дума ми е любима, което не намаля негативния й отенък). Жалки точно защото винаги профанизират или заобикалят преките задължения произтичащи от поста на Дянков.
Когато той си позволи да наруши Конституцията на РБ, то никой не го спомена дори. Когато коментираш обаче най-видния ловец в РБ, то това е непростимо.
Когато предизборните обещания касаещи финансовите въпроси дори няма опит да бъдат спазени това не е новина, нито за опозицията, нито за пресата.

Кога, ако не сега - питам аз - ще чуем аргументи за провежданата от кабинета финансова политика? Или все пак С.С. и Б.Б. нито като частни лица, нито като премиери се различават толкова - в единия аспект винаги имаш какво да кажеш за чуждата работа, а във втория никога нищо за своята?

Дела господа, дела...фактически, ако ли не поне юридически.