два варианта ... да се прехвърли таксата за обработка на рецепта в размер на 1.20 лева за медикамент ... да се плаща потребителска такса от 2.40 лева...
Това е ясно от срещата на пациентските организации и ръководството на НЗОК.
Невероятно. Ние живеем в най-социалната държава в света - не за гражданите, да поясня.
Когато някой видно ви краде, не може да каже за какво дава парите поверени му за конкретна дейност, държи се нагло с вас и ви предоставя нулева информация за делата си, какво се прави с него?
Ама разбира се, дават му се още пари. Пак от вас.
Забележете един ключов нюанс на срещата - от едната страна НЗОК, а от другата "пациентски организации"? Хм, странно?
Ако съдим по умствения труд на "пациентски организации", то те май са жертва на ужасна журналистическа грешка. Не може този начин на мислене да е на такъв тип организации - е, то не може и здравния министър да говори "за" отмяна забраната за тютюнопушене, но ако си лишен от достойнство може и да може.
Та, сигурно се имат предвид "фармацевтични организации", иначе каква би била логиката "пациентски организации" да не защитят пълното покритие от касата на платените лекарства, а вместо това да влязат в тона на отсрещната страна.
Това е поредно доказателство за квазидемокрацията в РБ.
Нашите "пациентски организации" не са пациентски, те са нещо друго, защото те директно ви дават не избор "напълно платени-ненапълно платени" лекарства, а усложливо вече са избрали за нас "ненепълно платени" и ни сервират претоплен вече избор за процента на плащането.
Ако на тази среща имаше пациентски организации, то те трябваше да искат закриване на НЗОК - пълно. Също така формиране на ясна схема на употреба на здравните усигоровки и пряк пациентски контрол.
А ние имаме право на избор - не дали, а колко да платим.
четвъртък, април 29, 2010
вторник, април 27, 2010
1986...
Оказах се прав - за жалост - относно финансовата политика на кабинета Борисов.
Губим всички.
Днес обаче, още нещо е видно. Показва ни се всеки ден. Това е всенародната любов към премиера ни, към кабинета му, към "актовете" му.
Той се появява нейде и ни връщат дълг (нищо, че го опрощаваме в огромната му част). Връща се от нейде и размахва пръст на енергийния сектор - от който идва ключов негов министър, а и някой от близките му приятели. Хората са отново щастливи. От нейде пак дочуваме, че е "решил проблема и със Сърбия, и Белене". Нищо, че и в двата случая явно отиваме към родоотстъпнически позиции угодни на всекиго друг, но не и на България.
Една мила, свидна дума става все по-модна. Всеки я използва, всеки иска тя да му е присъща - въпреки, че се дистанцира от нея -, тя е "популизъм".
Тази думичка изчерпва почти всичко в политическия живот в България. Тя изчерпва цялостния подход на политическата прослойка у нас към работата, която й е отредена.
А за нас? Какво?
За нас може би още един шарж под патронажа на г-н Първият Ловец на Републиката. Е, може и да е за БСП този път. Нали е социален Ловец, трябва да помага на изпадналите в нужда. А те са изпаднали в мозъчна смърт отдавна.
А за нас? Кого?
Иван Костов явно има къса памет и слаб слух, та не обръща много внимание на личния си принос в унищожението на политическите смисли в родината ни. Въпреки това той говори. Говори смислено - докато говори по финансови въпроси. Но, какъв го прави това? Всякакъв друг, но не и политик.
Един друг крайно разговорлив човек по отношение на Иван Костов също твърди, че бил специалист по бюджети и фискална политика. Това е Сергей Станишев - справка най-скорошното му гостуване му в "Панорама" по БНТ1. Да, това разсмя Бойко Василев. Но то не е смешно. Този човек - лишен от морал, качества или такт - е явно кого копира все предлагайки своите виждания по въпроси пределно неясни нему. Копира Симеон Сакскобургготски.
Да, тези два политически трупа имат крайно неприятния навик да изплуват я от река Стикс, я от река Ахерон. Техните напълно неадекватни, закъснели и нелепи реакции гъделичкат неориентираният посткомунистически електорат.
Те си имат пръв пригласник, Стефан Софиянски. Също ползващ се с техните качества, но далеч от техния калибър на гласност. Той също не е разбрал за собственото си погребение. Но пък за сметка на това е евродепутат (но с огромни интереси във енергийния сектор) - ще бъдете изненадани още колко хора сá.
И така. Какво виждаме. Медиен лай. Показност. Обиди към електората, неясни съвети, неясни мотиви.
А работа?
Кой ще върши работа в тази държава - да тук с г-н Костов сме съгласни, че има нужда от работа и даже имаме покриване на мненията каква точно.
За сега май работа (същинска) върши само съдебната система...хм...има нещо гнило тук. Ами акциите? Ами докладите за "наследството". Ами ... те са "популизъм" - да отново си позволявам оценки предварително.
До сега видяхме присъда само по едно дело - образувано по материали от прокуратурата във ФРГ и след много натиск от вън към софийска градска прокуратура.
Видяхме и един министър на финансите, който май няма никаква подкрепа около себе си министерски съвет, а същевременно от него се очаква да свърши всичко без да разбира от него - т.е. го обричат на провал.
Виждаме и един човек който много му харесва да се показва по медиите и да говори неадекватни неща точно както преждеспоменатите, пък и както прави и ръководителя му в МС, г-н Борисов.
А някой да видя работа?
Аз виждам нещо сходно със прочита от съвременна точка на събитията от град Припрят през 1986г.
Пълно медийно затъмнение за това какво реално се случва, желание за пълен контрол за това, което се случва - странно приличащо си с 1984 на Оруел.
След инцидента от 1986г. пострадалите до днес са приблизително 1 милион - неофициално, включвайки послеефектите от радиацията. ООН и Русия през 2005г. обявиха официално, че жертвите наброяват 4000 души. Отговорност не пое никой.
А днес, през 2010г. никой не иска да ни счете за хора, още повече за жертви. Ние сме 7 или 8 милиона придобивки, за има-няма 1000-2000 души. Те няма да ни се извинят, те няма да ни съжалят...те не са като нас.
Сега си имаме още към 120 броя от тях. И те бързичко усещат в какъв тон трябва да се пее песента на "популизма". Популизъм във всичко и на всякъде. Той е по-важен от проблемите ни, от стремежите ни, от живота ни, от бъдещето ни. Важно е Те да бъдат харесвани, избирани, да се борят едни други и пак да бъдат всички победители.
А за нас? Какво?
Губим всички.
Днес обаче, още нещо е видно. Показва ни се всеки ден. Това е всенародната любов към премиера ни, към кабинета му, към "актовете" му.
Той се появява нейде и ни връщат дълг (нищо, че го опрощаваме в огромната му част). Връща се от нейде и размахва пръст на енергийния сектор - от който идва ключов негов министър, а и някой от близките му приятели. Хората са отново щастливи. От нейде пак дочуваме, че е "решил проблема и със Сърбия, и Белене". Нищо, че и в двата случая явно отиваме към родоотстъпнически позиции угодни на всекиго друг, но не и на България.
Една мила, свидна дума става все по-модна. Всеки я използва, всеки иска тя да му е присъща - въпреки, че се дистанцира от нея -, тя е "популизъм".
Тази думичка изчерпва почти всичко в политическия живот в България. Тя изчерпва цялостния подход на политическата прослойка у нас към работата, която й е отредена.
А за нас? Какво?
За нас може би още един шарж под патронажа на г-н Първият Ловец на Републиката. Е, може и да е за БСП този път. Нали е социален Ловец, трябва да помага на изпадналите в нужда. А те са изпаднали в мозъчна смърт отдавна.
А за нас? Кого?
Иван Костов явно има къса памет и слаб слух, та не обръща много внимание на личния си принос в унищожението на политическите смисли в родината ни. Въпреки това той говори. Говори смислено - докато говори по финансови въпроси. Но, какъв го прави това? Всякакъв друг, но не и политик.
Един друг крайно разговорлив човек по отношение на Иван Костов също твърди, че бил специалист по бюджети и фискална политика. Това е Сергей Станишев - справка най-скорошното му гостуване му в "Панорама" по БНТ1. Да, това разсмя Бойко Василев. Но то не е смешно. Този човек - лишен от морал, качества или такт - е явно кого копира все предлагайки своите виждания по въпроси пределно неясни нему. Копира Симеон Сакскобургготски.
Да, тези два политически трупа имат крайно неприятния навик да изплуват я от река Стикс, я от река Ахерон. Техните напълно неадекватни, закъснели и нелепи реакции гъделичкат неориентираният посткомунистически електорат.
Те си имат пръв пригласник, Стефан Софиянски. Също ползващ се с техните качества, но далеч от техния калибър на гласност. Той също не е разбрал за собственото си погребение. Но пък за сметка на това е евродепутат (но с огромни интереси във енергийния сектор) - ще бъдете изненадани още колко хора сá.
И така. Какво виждаме. Медиен лай. Показност. Обиди към електората, неясни съвети, неясни мотиви.
А работа?
Кой ще върши работа в тази държава - да тук с г-н Костов сме съгласни, че има нужда от работа и даже имаме покриване на мненията каква точно.
За сега май работа (същинска) върши само съдебната система...хм...има нещо гнило тук. Ами акциите? Ами докладите за "наследството". Ами ... те са "популизъм" - да отново си позволявам оценки предварително.
До сега видяхме присъда само по едно дело - образувано по материали от прокуратурата във ФРГ и след много натиск от вън към софийска градска прокуратура.
Видяхме и един министър на финансите, който май няма никаква подкрепа около себе си министерски съвет, а същевременно от него се очаква да свърши всичко без да разбира от него - т.е. го обричат на провал.
Виждаме и един човек който много му харесва да се показва по медиите и да говори неадекватни неща точно както преждеспоменатите, пък и както прави и ръководителя му в МС, г-н Борисов.
А някой да видя работа?
Аз виждам нещо сходно със прочита от съвременна точка на събитията от град Припрят през 1986г.
Пълно медийно затъмнение за това какво реално се случва, желание за пълен контрол за това, което се случва - странно приличащо си с 1984 на Оруел.
След инцидента от 1986г. пострадалите до днес са приблизително 1 милион - неофициално, включвайки послеефектите от радиацията. ООН и Русия през 2005г. обявиха официално, че жертвите наброяват 4000 души. Отговорност не пое никой.
А днес, през 2010г. никой не иска да ни счете за хора, още повече за жертви. Ние сме 7 или 8 милиона придобивки, за има-няма 1000-2000 души. Те няма да ни се извинят, те няма да ни съжалят...те не са като нас.
Сега си имаме още към 120 броя от тях. И те бързичко усещат в какъв тон трябва да се пее песента на "популизма". Популизъм във всичко и на всякъде. Той е по-важен от проблемите ни, от стремежите ни, от живота ни, от бъдещето ни. Важно е Те да бъдат харесвани, избирани, да се борят едни други и пак да бъдат всички победители.
А за нас? Какво?
Абонамент за:
Публикации (Atom)