Много имена с малко лица...

Лицето на позора отново се появява в кулоарите на МС. Там отново се подвизават хора предпочитащи да надигат глави само в случаи на политическо безветрие и произвол, а при реална нужда от отговори приятно да затварят плътните врати на уютните си кабинети.

Най-жалкия човек държавата за изминалата седмица, мининстър Симеон Дянков, бързо забрави добрите си западни маниери на поведение и възпитание в работата. Нужна бе една колективна жалба - която не бе трудно да се предвиди - за престъпление по служба срещу изпълняващия длъжността министър на финансите.

Това ли е нужно за да се опази конституционният ред в Република България - постоянно следене кой, какво и как върши? Много твърдо, Да. Който си мисли, че безметежното време на правна слепота продължава насърчавано от номенклатурчици да си тече е в грешка.

Не са в грешка обаче "стратезите" на общественото мнение в милата ни родина. Сега ще станем свидетели на едно изключително "полезно" принизяване на изключително моралния жест на магистратите. Жест показващ поне малкото останала законност в тази държава.

Добре познати лица - лишени от скрупули - ще залеят демократичният ни ефир с поучителни речи за "това и онова, което трябва". Те обаче ще пропуснат своята мерзост. Мерзостта на жеста си да коментират нещо, което не разбират. Мерзостта на един министър да поругава Конституцията и Закона.

Който има памет нека помни тези дела на тези лица. Защото винаги делата са по-ценни от думите, и то не поради позорната липса на отговор от заинтересованите лица.

________________

По материал на в. Дневник от 29/12/09
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/29/836331_diankov_izigra_sudebnata_vlast/

Нови играчи със стари похвати...

Г-н Симеон Дянков - към момента фин. министър от правителството Сидеров, оп ... Борисов - днес заличи 25 милиона лева от бюджета на Министерство на Правосъдието. Тези пари както и още 25 мил. лева са били спестени от съкращения и икономии през годината.

Финансовия министър днес прилежно , под надзора на мин. на правосъдието - чийто крайно професионални изяви вече са били обект на коментар -, заяви на представители от Висшия Съдебен Съвет, че тези пари няма да бъдат изплатени,... няма ги (хм...нотка Орешарски или нотка лъжа усещам).

В същото време кабинета Борисов прави жест от куртоазия към 900 хил. пенсионери с по 25 лева на 4 януари 2010г.

Вероятно двете неща нямат нищо общо, вероятно сходството на двете суми няма нищо общо.

Нищо общо няма сигурно и "застраховката електорат" която всеки един кабинет си мисли, че трябва да прави в "Застрахователно дружество "Трета Възраст"" вместо в "Работеща Сила".

Така се прави. Раздават се премии и "стимули" на учители, финансисти и пенсионери. На министерства с празни бюджети и крупни злоупотреби. После... е, после идват "знакови дела", които трябва да се решат от магистрат от ВСС със заплата от малко над 2000лв, който не заслужава бонуси за добре свършена работа.

Има нещо грешно. Има нещо дълбоко грешно в това да имаш най-много полицаи на глава от населението и най-висока престъпност, те да пият вода и подмятат зам. министри като парцали. Грешно. Има нещо грешно и в това да си склонен да коментираш референдуми и други сеири, но не и да обясниш на хората, че ТУК и СЕГА няма правила.

Бития бит, ... другия го знаем. Работилия ... и той така, защото той не винаги ходи да гласува. Ама другите ходят... и за 25 лв застраховката ти пази креслото, пази ти хляба...

Весели празници на всички работещи.

_____________________

Щях да забравя, това явно е подаръка към ВСС за чистката която е предвидило в редиците си, а явно и напомняне, че както преди така и сега си важат всички стари правила - та скоро ще има кой да замести онова момче с черния прякор.

Политически аргументи???

Бях провокиран от следния коментар относно едно "много важно" събитие в социалната ни действителност да си изразя мнението... та ще го сведа и тук >

Всички останали - поздрав с бъдещия референдум относно турските новини!

________________________
О, защо ли се радваш... това е само реверанс към Доган да си развее турския чеп...извинете, байряк и да почне да говори сега с поучителен тон, размахвайки пръст за "омразата", за "етническата карта" - дали той или някой друг от партията му, обкражението му или президента... има ли значение. Това е един крайно подмолен и угоднически ход. Не се заблуждавайте от него.

Че Сидеров желае такова нещо - нормално, той няма политически аргументи за да е във фокуса на общественото мнение, само конфронтация би го извела напред, но другите субекти зад това нещо... защо правят такава услуга на Доган... Въпроси с интересни отговори.

Дали просто не трябва да се направят емисии на арменски, турски, цигански и иврит по 10 мин. всяка, в 15:00 и 00:00 - да се запуши устата на всеки псевдо борец за свобода и равенство. А ние ще сваляме, ще забраняваме и даваме поводи на знайни и не дотам знайни стратези да се упражняват върху търпението на българското общество.

Колко полезно да се влезе в една така "етно" полемика точно 3 месеца преди края на финансовата година, преди да лъсне угодниченето с Гоце по енергийни и политически проекти, преди БарЕката да приема истинската си форма, преди доста играчи да започнат наистина да играят в политическия ни мир...

Не, дай ни на нас една хубава псевдо полемика по въпрос без никакво съществено значение, но с много удобно отклоняване на вниманието. Нека се изредят всички скопени мислено патриоти пред мазното задоволство на шепата глашатаи на нашата мила мюсюлманска съседка...

Нека...

Коледна приказка...

Трагедията на една нация в една снимка....

Фотограф: Красимир ЮскеселиевСнимковият материал е от дигиталното издание на в. "Дневник" - С. Станишев благодари на ДПС на конгреса на едноименната партия.
http://www.dnevnik.bg

Малко, толкова малко...

Празни лица и маски от гранит,
защо ли търси топлота в тях...

Какво очакваш да намериш?
Илюзии без край, страхове без имена,
това ли ти е същността?

А твоето лице така е бегло, нямо, меко в своите черти,
ах, как аз искам допира му,
па макар и тъй студен,
да бъде наш,
да бъде тук...

"Споразумението" - Елия Казан

Два цитата от този роман от 1967г.

Едуард Андерсън:
При жените чувства, секс, интелект - всичко е забъркано в една каша. (не пряка реч)

Гуендолин Хънт:
- Непрекъснато ругаеш системата, а какво, по дяволите, е системата ако не ти самият? Чудя се защо не си останеш един най-обикновен мърляч като всички останали и да си гледаш кефа. Далеч по-добре ще ти бъде! Това е моят съвет към теб!

- ...Ние всички сме лицемери, но ти си от тия, дето всичко им е наред, и какво ти коства да се държиш мило с останалите лицемери? Те с нищо не са по-лоши от теб, само са по-различни. Купуват си вратовръзки от същите магазини, приготвят си питиетата по същия начин, всяка година си сменят колите като теб и всички имат по една фустичка на страна да им топли леглото, така както ти имаш мен. И без да им мигне окото, че един ден ще се оженят за нея... и куп глупости от тоя род. Те просто играят играта, както и ти твоята.

- ...Той(3-то лице) не е от вчера, научил се е как да те подхване, какви ходове да предприеме и кога: без много да избързва, разбра ли, позьор такъв. С което искам да ти кажа, че не е толкова глупав, та да те настъпи отведнъж, а преценява кого има насреща си и какво може да очаква, разбра ли позьор такъв, и не се пали, преди да те е разпалил... Искал да легне с мен, е, и какво от това? Поне не ми излиза с разни "обичам те" като теб. Ако те интересува наистина, аз не бих имала нищо против да опитам с него. Към теб нямам никакви задължения. В кой век живеем, в миналия век ли? Да, бих опитала, а ти продължавай в същия дух, пък аз ще видя!

- Ти си всичко което имам, Еди.

- ...Защото никой друг не може да ме трае, драги мой. Разбирам защо не би искал да имаш нищо общо с мен.

- Ще ги забравиш ли ония глупости, които ти наприказвах? ...

Аспекти

Една малка извадка от интервю на М. Куркински пред списание "Max:

- С кои заблуди се простихте?

- Хиляди, но пък са били много истински - така лудо съм вярвал в тях. В любовта, в абсолютното щастие, в красотата на света, в прекрасните дни, в това, че всичко е възможно.

"...други по-важни проблеми..." *

* Публикация на Actualno.com по повод пресконференция на НП Мая Манолова **
** МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА, секретар на ПГ на "Коалиция за България" в 41-о НС

Това изказване на госпожа Мая Б. Манолова е изкарано от контекста. Разбира се, това е некоректно.

Обаче тука има нещо още по-интересно. В държавата има "други по-важни проблеми" от изтичането на поверителна информация засягаща държавната сигурност. От това, че вече е нещо нормално лица пряко свързани с БСП да си позволяват да маргинализират всякакви въпроси отвеждащи до главния проблем на държавата ни в момента, а именно тоталната икономическа, социална и духовна деградация.

Но да приемем, че народната представителка е права. Защо тогава тя ни спестява тези "по-важни проблеми"? Не ги назовава по име. Човек остава с впечатление, че тя е точно в курсива на засегнатия от мен по-рано проблем за "говоренето" като нещо крайно пошло.

За сметка на разкритията за тези язви на нашето общество ни се предоставя едно, сякаш претоплено от лекция по право ала не за учащи тази дисциплина, съждение относно това колко добре работи българската прокуратура. Още повече, щом българската прокуратура не намира никакво основание да заключи, че е извършено престъпление, то обществото не му е работа да се занимава повече с този случай. Така поне излиза от думите на госпожа Манолова.

Тя обаче забравя, че не е възможно да се държи такъв тон на избирателя. Сякаш се спотайва някаква обида у това изказване на секретаря на ПГ на БСП. Тя опитва да поучава и размахва пръсти в един стил много познат ни от друг кадър на същата политическа формация, а именно г-н Георги Първанов.

Тяхната сходна риторика, вероятно не е случайна. За тях винаги има "по-важни проблеми" от тези които обществото познава с техните истински имена.

За тези хора винаги е по-добре цялата държава да се бори с, ако е възможно, най-различни пречки, но те да не са конкретни, да нямат лица и имена, да не са с ясно очертани силуети. Те трябва да са имагинерни. Колкото по ефирни и леки са те в конкретиката и разпознаваемостта си пред обществото, толкова са по-приятни те.

Любими са ни секторните проблеми. Енергийна криза, Финансова криза, Социална криза. Да, колко удобно. Без имена на министри, без имена на едри индустриалци, без имена на шефове на дирекции. Не!

Кому са нужни тези "други по-маловажни проблеми" от рода на личностни провали, корупционна отговорност на конкретни лица, юридическа отговорност на физически и юридически лица за конкретни правонарушения.

За морал и етика също не е добре да се говори. "Обществото ни не е дорасло за такива неща" най-общо улавя любимите настроения на българските партийни функционери.

Понеже обаче аз не съм нито журналист, нито партийно обвързан, да не говорим пък за претенции за етичност и коректност, ще си позволя да разгледам и професионалното ниво на госпожа Манолова - провокиран от крайната й компетентност, явно по всеки един въпрос щом отсява проблемите на такива и онакива.

Та ако прочетем кратката информация за нея разбираме, че е с висше образование. Също така специалист по икономика, право и история. Професионално я обчертават думите "юрист", "икономист" и "историк". Действително впечатляващо. Явно в БСП вече имат многоцелеви експерти. Което наистина е невероятно. Защото според биографията на народен представител Манолова, тя е започнала висшето си образование поне през 1983г. Имайки това предвид спокойно можем да предположим, че завършвайки 3 висши образования едновременно (интересен случай) тя е завършила през 1988г - курса на обучение по специалност право е 5 годишен със степен Магистър при редовно и 6 години при задочно обучение. Като прибавим към това и задължителния стаж от 6 месеца, то госпожа Манолова има вече 20 години опит както като икономист, така и като правист и историк.

Но стига за секретарката на ПГ на БСП

Какво по-добро от това? В НС вече работят доказали се хора. Хора 20 години опит в 3 различни сфери на дейност. Хора с авторитет, хора с пространни познания.

Хора неспособни да говорят за конкретни проблеми и конкретни лица.

Това са хора без лица, без имена, без достойнство, без морал, без свян или скрупули. Те не харесват различните от тях, не харесват мен, не харесват вас. Те искат всички да са като тях. Без лица, без имена, без отговорности.

Просто едно нищо.

Непогасени кредити на доверие... *

* във връзка с публикация в Actualno.com

Логично е в даден момент да се стигне до такава реплика за българският политически живот от последните седмици.

Една група от хора влезе в законодателната и изпълнителна власт с амбиции. Дали тя разбира функциите които поема...

В неразбирането на елементарната политко-юридическа риторика от финансисти, административни кадри и други лица няма нищо странно - те не са получили нужното образование. Те не са длъжни да знаят какво означава тя.

Притеснително е обаче, когато във въртопа от образоизлъскващи изказвания се включи и Министърът на правосъдието - в случая Маргарита Попова. Притеснително не е желанието на министър Попова да влезе под светлините на прожекторите. Притеснителен е начина по който тя иска да го реализира.

Виждаме как уважан и утвърден юрист слиза на едно ниво на риторика така ниско и неуважително към слушащите, че привлича вниманието по неправилен начин.
Употребата от правосъден министър на думи като "втрещяващи" пред представителите на медиите трябва да ни говори нещо. Нещо опасно. Нещо навеждащо на мисли за "проформа" работа в целия кабинет.

Няма нищо лошо другите министри да размахват блудкави, неясни и "втрещяващи" разкрития за злоупотреби. Те не могат да имат правно мислене.
Когато обаче един юрист предпочете да се изявява медийно по такъв начин, то има проблем. Проблема е, че ставаме свидетели как цял един Министерски съвет възприема "политики" на пълна неяснота във връзка с изнасяната от него информация.

"Някой, някакси, някъде, е откраднал сумата Х" това е което ни претоплят всеки ден
министрите и техните подчинени. Такава липса на обосновка и точност в казаното, и фактите по него може да означават поне две неща.

Първо, никой в Министерски съвет няма нищо друго за казване освен да словоблудства с недоказуеми злоупотреби.

Второ, никой в Министерски съвет - дори правосъдният министър - не желае да внесе конкретни факти, нито да премахне махленския привкус на изказванията и голите обещания.

Колко още може да се наслаждава обществото на този спектакъл от "топли" разкрития относно нищо? Защото именно министър Попова знае много добре, че по начина и стила на казаното и от нея, стойността му е едно нищо - както за прокуратурата и съда, така и за обществото.

Да си пожелаем медийни изяви на министър Попова относно влезли в сила присъди, както и внесени обвинителни актове.

_____________________

източник на статията
Actualno.com

"Сърбия и Черна гора влизат в многонационалните сили от Югоизточна Европа" *

* една статия на Панайот Ангарев
публикувана във интернет изданието на в. "Дневник"

Вчера от в. Комерсант научихме как България остава в периферията на руския енергиен план за Източна и Централна Европа.

Основни лостове за това се оказват не други, а съседките на България, Сърбия и Турция. Към 20. 10. 2009г Русия вече е подсигурила участието на Сърбия(преминаването на "Южен поток през нейна територия) и Турция (с нефтопровода Самсун—Джейхан и проекта "Набуко) в своя енергиен монополизъм.

Разглеждай тази новина в статуквото приемано за нормално до скоро (2 месеца и нещо) тя не би била нещо изненадващо. Щяхме да сме свидели как енергийният ни министър дава изявление колко сме големи приятели с Русия, и как тези неща нас не ни засягат. Нещо повече. До този откровен външнополитически натиск дори нямаше да се стигне. Отдавна България щеше да е защитила своя "национален интерес" чрез действията на политически фигури от калибъра на Р. Овчаров и П. Димитров. Щяхме да сме подписали "ексклузивни" и "преференциални" клаузи по договорите за пренос на горива, и таксите за експлоатация на инсталациите от трасето на наша територия. Съвсем ясно, разбира се, тези клаузи нямаше да бъдат известни никому, а при споменаването им бихме се насладили отново на намръщени физиономии от двамата преждеспоменати, придружени от поучително размахване на пръсти пред "независимите" медии.

Вместо такива "национално отговорни" действия днес България дава прием на годишната среща на министрите на отбраната от региона. Като на нея (именно в София) ще бъде утвърдено решението на Сърбия и Черна Гора да бъде даден статут на пълноправни членове в многонационалните сили от Югоизточна Европа.

Дали това решение не идва твърде удобно за София?

Явното приближаване на Сърбия към Евро съседките й е откровен контрапункт на агресивната енергийна политика на Русия. Не е нужно дори да си припомняме казуса Полша относно ракетните установки на САЩ, част от т.н. "ракетен щит" на северноамериканците, и реакцията на най-голямата славянска държава по него.

Турция от своя страна стигна до там, че се принуди да преговаря с Армения - като разменна монета в отношенията си с ЕС. Това е само още един факт в така или иначе формиращата се проевропейска тенденция в региона.

Така изкушаващия руски газ все по-малко вълнува Анкара на фона на евентуално присъединяване към европейската общност (икономическите й принципи). Сърбия от своя страна, след случая Грузия, не храни каквито и да е илюзии за стабилността на отношенията си с Русия. Твърде нервното поведение на Путин и Медведев във външно политически план (обявяването на новата военна стратегия на Москва за локални конфликти и употребата на ядрено оръжие в тях) не вдъхва доверие у никого.

До кога обаче може да отлага България неизбежната нужда от отговор по "Южен Поток" и "Набуко", а и АЕЦ "Белене". Това на фона на френската подкрепа за "Белене", но и намерение за включване в "Южен Поток" (отново източник в. "Комерсант").

б.а. - Интересно е да се отбележи, че ползваните материали са на Иконмедия, но в тях липсва коментар на медията от която идват всички тези новини.
Вестник Комерсант се очертава като една доста услужлива медия за руското външно министерство. Той сякаш изказва гласно това което всички се досещат, а тези недосетили се им се препоръчва да внимават.

_____________________

Използвани са материали от :
http://www.dnevnik.bg/
http://www.kommersant.ru/

И колко пъти взира се във празни си очи,
и колко пъти самота намирах аз - и студ,
но не намерих твоя лик...

10/10/09

"Каквото и да беше любовта - ухание, вкус, допир, сила, нужда, нетолима жажда, измамна игра, нежни ласки, отчаяни вопли или неприкрити изблици, предвещаващи за дебнеща опасност - тя съчетаваше всичко у себе си."

Елия Казан "Споразумението"

Respect ... is appreciation of the separateness of the other person, of the ways in which he or she is unique.--Annie Gottlieb

Прослушвам Candy Dulfer - Funked Up & Chilled и мисля... за нещо точно определено. За това как не ми е приятно да чувам гласа си възпроизведен вторично - т.е. външно. Мисля и за това, че ми е любим похват да имам изградени представи за хората - крайно често съм прав. Но това ми е любим похват и за мен самия - ала както вторичното възпроизвеждане показва, не винаги това което виждаме и чуваме (и си мислим, че е) е точно такова.
Преценката ми - без оглед на сферата в която си позволявам да я изказвам - почти винаги е правилна. Но не и когато се отнася до мен самия или личностните ми отношения - като такива определям много малко на брой.
Дали не допускам огромна грешка в идеята си, че обективизирам еднакво добре както за другите така и за себе си? А може би просто не искам да приема това което вече сам знам.

Това е усещане сходно с това да видите ръчна помпа за питейна вода. Крачите към нея и докосвате метала точно както е в идеята ви за това... дърпате нагоре, натискате надолу... От тази помпа вече няма вода. Сядам и я съзерцавам. Виждал съм такива преди години - как звучи само. Знам усещането и пак го бях повикал у себе си преди да дръпна дръжката. Ала там вече няма вода.

Може би е време да престана да крача в напуканата пръст, познала вода твърде отдавна и обречена на забвение.

Благодарение на Г.Дилкин ще приложа един цитат с чийто смисъл съм в унисон:

"In matters of morality or truth, there can be no compromise" - Richard Rahl

"..moral compromise rejects the concept of right and wrong. It says that everyone is equal, all desires are equally valid, all action is equally valid, so everyone should compromise to get along." - Richard Rahl

Е, ли любовта съвместно преживяване?

Да обичаш. Да бъдеш изоставен. Човек рядко обича, по-често харесва. Харесването често присвоява лика на обичта. Дали основната им отлика не в познаването (до колкото това е възможно) на обекта на обожание и предпочитането му?
Не е трудно да харесваш някого или нещо, стига да не ги опознаваш. Опознаеш ли ги обаче - в тяхната хетерогенна същност - вече не е до там трудно да си дадеш сметка за чувствата си.
Липсата на лично мнение относно негативите у някого не е акцентът тук. Касае се за възприятие в пълнота, без това да пречи нито на обективността, нито на рушенето й. Конфликт няма - обективност има, но тя дели ложе с нещо по-силно от нея. Нищо не възпрепиятства едновременната проява на любов и осъществяване на комуникация и поведение основани на разума - до колко това е съзнавано е от интерес.
Да цениш позитивите и негативите у човека до себе си, и да обичаш двуединството им в него (без да ги отричаш или поощряваш сляпо) - нещо такова е любовта.

След това пояснение - въпросът за изоставянето/изневярата.
Не е ли възможно човек да е щастлив относно вече бившия си партньор?
Все пак, истинското преживяване изпитано с него е било неоспоримо личностно ваше, но до колко е било съответно нейно/негово?
Не трябва ли човек веднъж изпитал това, да желае същото за партньора си? И ако не с него, нека той/тя го изживее с други го.
От тази гледна точка или по-скоро, пропускайки я, лесно може да поставим човека до нас в среда на непълна емоционалност. Тя е там, има я - напълно удовлетворяваща за единия - ала спектъра й не е пълен. Той не е съответен при всяка от страните. И ако един човек е подарил най-прекрасните мигове в живота си, то може ли той да бъде обичан и същевременно лишаван от възможността също да ги изпита - па макар и с другиго? Дали краят на връзката не е само продължението за единия от партньорите, да получи това, вече отдал на другия?

_____________________

Написано след размисъл върху филма "The Other Man" (2008)

За една алегория от преди години

Преди приблизително 4 години (малко по-малко) бях обрисувал една приятна и правдива алегория относно една случка с един мой приятел чрез сладолед - крайно успешно смея да отбележа, но за съжаление не я помня.
За сметка на това благодарение на една вдъхновителка си имаме нова сладоледена фигура >

Whitney Houston - Exhale (Shoop Shoop) "като сладолед, оставен извън хладилника и после разбъркан от някоя пакостница с малка лъжичка..."

Песента си върви комплект с фигурата.Всъщност още няколко песни, но може би ще ги допълня по-късно.

Georgi Hristov - Bolka

Ако някой ме попита кой е любимия ми изпълнител, вероятно не бих споменал веднага Георги Христов.Сякаш в годините, които изминаха наслаганията върху музикалния ми вкус и срещите с различни хора размиха самия мен.
Истината е, че този изпълнител, този му албум - "Майчице", чието име дори сега си спомням от раз - са сред нещата, които сам съм избрал за себе си.
Да, албума е от 1995, а моето егн-е започва с 88...и?Никой не ми е "препоръчвал" Христов, никой не ме е карал да го слушам - никой, никога и нищо не ме е карал да слушам.От първо чуване знаех, че този изпълнител ми пасва, звучи наивно, но е така.
Дори някъде имам и снимка от негов концерт в Несебър още преди 1995-а, за който специално си спомням, че доста се постарах да убедя родители си да посетим.
Но мисълта ми е в качеството, в чувството...не в жанра, не в моя вкус.За това и съм избрал за заглавие точно тази му песен.
Тя не е хит, тя не се върти по радиата, нито по телевизиите.Нея сигурно и не си я пускат много хора, но тя е по-качествена от огромния брой "популярни" песни - при това не се ограничавам само до българска музика.
Сега се слуша друго, и аз слушам друго...и аз бях забравил Христов.

Приключихме с екскурса.Минаваме на въпроса.

Защо трябва да забравяме Христов?Защо ако сега си на 13-16 години ти не можеш да чуеш него.Ти слушаш умствено погинали творци, лансирани най-често от MTV и при това имаш "претенци, че разбираш от музика", защото "не слушаш" еди-си-какво.
Дали нормален човек би ви казал, че е по-качествен от вас, защото напълно заклеймява нещо?Колко души днес биха отрекли рок-а като стил?А защо никой не отрича Христов, а го праща без съд и присъда в забвение, сякаш цялото българско общество е решило с мнозинство това?

Плутарх

"...упадъка на гражданския живот в Рим, които довежда до факта, че лица, домогващи се до властта, седят на площада до маса с пари и най-безсрамно подкупват простолюдието..."

В сферата си на личностно развитие съм забелязал нещо странно.То до сега винаги ми е пречело, но точно в този момент става твърде забележимо от един факт - предстои ми посещаване на лекции по "Съдебна риторика".Не е много скоро във времето (след няколко месеца), но имайки предвид някои мои наблюдения, то считам за нужно да си отбележа към момента основаните на тях заключения.

За приблизително 12 години ми е направило впечатление, че в средата в която живея и общувам активно има интересни схващания и нагласи за водене на конструктивни разговори и спорове - независимо от тематиката им.Възрастта на участващите не е от значение, нито образованието им, нито това дали те спорят или разговарят по професионални или лични въпроси, нито пък средата - официална или ежедневна.
Основните насоки които бих желал да изтъкна са -
1. Винаги при разглеждане на въпроса принципно се говори в конкретика
2. Никога при конкретен въпрос не се говори конкретно по него или отговаря конкретно на него
3. За висша форма на диалектиката се приема навлизането в сфери, материи и проблеми не свързани с разглежданите, изкривяването на факти (ако те са не известни на другите участници), личностните нападки като всички те имат за цел само изместване центъра на разговора без реално изясняване на обективна истина или допусната грешка на коя да е от страните
4. Принципите за изграждане на разговори никога не се основават на тематичност, тезистност или похвата "теза-антитеза"
5. Основен похват на участника защитаващ погрешно твърдение/схващане/теза за опровергаване на опонента му е обвинението в брътвеж или т.н. "философстване" - трябва да се отбележи и особеността на произхода на думата, както и натоварването й само с негативно значение в ежедневния език

Имайки предвид и повърхностния ми досег с практикуващи юристи, и запознаването ми с практическия им юридически изказ в съдебни заседания - тук далеч не изключвам и съдебните състави -, то изниква логично противоборство на реално положение и факултативно познание.Трябва да уточня - не виждам реална предпоставка за преподавател който да може да утвърди у бъдещите юристи правилното изграждане на тези от тях (вярни или погрешни, не е предмет на разговора) като структура и стил.Още повече (нямам за обект конкретното лице на което е поверена учебната дисциплина), на каква основа е изградил самия преподавател своят стил на съдебна риторика, имайки предвид факта, че е завършил и практикувал (без съмнение) в система нямаща достатъчно допир с обективната истина, нито практиката в настоящата би била особен довод за противното.

Без съмнение има нужда от истина в обществото ни, без съмнение сегашното положение е проблематично от гледна точка на съдебната система, но то е такова не само там.Създаването на такава дисциплина е крачка напред.Реализацията й е притеснителна.

Всеки ден хора спорят по обществено значими (клише) въпроси, имайки претенции за управленски капацитет.
Те говорят.Те не казват нищо съществено.В техния говор личи инфантилно озлобление, лицемерие, себеизтъкване... нищо общо с логично обоснования отговор на въпрос, реплика към теза.Нищо.
Дали е възможно човек неспособен да обори опонента си с думи втъкани в стойна мисъл и логически ред - обосновани на факти - да е способен да управлява дори собствения си живот правилно?
Дали е възможно хора всекидневно нарушаващи базисни (основни в смисъл ниски по йерархичност) правила в ежедневието си да използват думи като "морал", "достойнство", "вяра", "бъдеще"?

Не ...

Хора...

Толкова хора среща човек през живота си, толкова много оставят те в него...така неразбираемо някои от тях ни отпускат, позволяват ни без напрежение да бъдем себе си с тях, а друг тъй неволно ни показват други черти.С кой да избере да е човек?

Оригинала обещан от преди :

а струните умираха
във лепкавата тъмнина
застлани с листата тишина

а белия и нежен цвят
видял с насмешка този град
приемаше с утеха
на калдаръмите прахта

и медени лъчи в късен следобяд
във лая на града
утопляха страните му така...
така, че сякаш беха техни

и тази топлина
да беше обич тя
почти запълваше на камъка студа
_____________________

Датата от предишната публикация е точна, на 8/04/09 е създаден текста и редакцията му.

След разходка край Альоша на 6/04/09 г. ...

А струните замираха,
застлани с листа от тишина.

Бял, нежен цвят,
видял с насмешка този град,
приемаше с утеха,
на калдаръмите праха.

И медени лъчи,
във късен следобяд,
във лая на града,
утопляха страните му така...
така, че сякаш беха техни.

А тази топлина,
да беше обич тя,
почти запълваше на камъка студа.

_________________________

В оригинала си няма точно този вид, ще го публикувам във състоянието преди редакцията по-късно.

Толкова разочарован...от себе си....,но това не е дневник.
Защо ли не слагам заглавия на публикациите, това не е вестник.

И болката в очите претапя бавно топлината в моите ръце...
сладка е умората...

Като кафето сутринта,
със мляко, захар,
нещо без конкретен цвят,
горчиво, много сладко, крайно горещо...,
а на дъното на чашата все едно име и едно лице остава...на все една жена,
и тя е все така не е със мене сутринта.

Kosta says: Но не е мой тип мисленето й( за лице не адресирано по-долу в разговора ), не мисля, че такъв човек би ме доизградил като личност.
Това звучи отвратително егоистично, но точно това търся.
Всичко друго е секс.
Вече мисля, че виждам до къде мога да стигна сам в живота си, като реални преживявания и концепции... за да продължа напред е нужно да съм с някого.Но с правилния човек.
( ех, че хубаво го казах )
s says: много литературно
Kosta says: Стряскащо е колко ясни идеи имам за живота, предвид колко малко съм живял и колко малко успявам да ги реализирам.
Слаба личност съм, а търся точно обратното.И мисля, че съм я намерил.Жена еманация на думата, на волята която налага.Само, че не й достига увереност, вярва в себе си.Аз мога да й дам това, а от нея искам твърдостта й спрямо мен.Просто, ясно...и извън обхвата ми.
s says: слаба личност си ?
Kosta says: Ами да.Мисловно не познавам предели, но мотивационно, когато трябва да прилагам, реализирам...имам винаги нужда от стимул... от дума, жест.Твърде съм себичен, егоистичен, горделив.Нямам реален противовес в живота си.

Разгорова е проведен вечерта на 24 срещу 25.01.09 г.

...още малко кино...

Вики, Кристина, Барселона

Уди Алън, Скарлет Йохансон, Пенелопе Круз, Хавиер Бардем, Ребека Хал.Има ли нужда да продължаваме.Класическа китра, тежки червени вина, испански летни нощи...и страст и любов...неразбрани, не копняни, не изживяни, непълни...и сами.Един филм, който може да изгледате с удоволствие в компанията на половинката си и 2 чаши каберне или мавруд в хубавите зимни нощи.

WALL-E
Поредно добро предложение в света на анимацията от Пиксар.Да, пак Пиксар отново с добър сценарий и безупречно изобразяване.Да, но този жанр вече свърши в мига в който видяхме епичната любов на Бел към принца от омагьосания замък.Да.Аз съм от хората, които не приемат дигиталната анимация.Тя е забавна, тя е бъдещето, но я няма топлотата.Няма го онова оформящо начина на обичане( при мен ) чувство, когато виждаш тези дигитални герои.Въпреки това WALL-E е една продукция далеч по-качесвена от игралните такива излезли през годината.

Sleuth

Британското кино, не е нито американско, нито европейско, то си е то.Прекрасен филм.Не препоръчвам да се гледа в компания.Един добър филм за някоя уединена вечер с един малък Джеймисън( по желание ).Също така не вярвам много да допадне и на дамите.

Vanishing Point( 1971 )

Филм, който не бива да се пропуска.Безкрайната права и съзнанието в маранята на пустинята.

––––––––––––––––––

Тази слекция от филми както и в първия пост казах, нито е от 2008, нито следва строга логика на жанрове.Просто филми за които съм се сетил.Приятно гледане ако си харесате някой.

Малко кино...

Не всички филми са 2008-ма, просто какво ми е напрвило впечатление през годината...

И така.Започваме с Bullitt.
Една страхотна продукция, един страхотен актьор, един невероятен Мустанг.Имайки предвид от коя година е филма( 1968 г. ), вероятно той не е за всеки, но това не му пречи да е еталон за това как се прави добро преследване с автомобили.Играта на Мак Куин е твърда и убедителна - нещо което липсва да доста съвременни продукции.
Следва нещо не по-малко добро...James Bond 007: Quantum of Solace или Джеймс Бонд 007: Шепа утеха( да знам, че не го преведоха така в нашата родина ).

Какво да кажем за Крейг и Кириленко.За начало първия, мога смело да кажа, върна франчайза там, където му е мястото - като блокбъстър.Даниел Крейг и неговите студени очи поправиха това, което Тиматъ Далтън, Пиърс Бросън и сие се опитаха да сторят - да направят от Бонд един невзрачен пропит милиционер.Точно Крейг, за мен, се доближава най-много до онзи Бонд, който О'Конъри ни представяше - дори на моменти по-добър.Защо по-добър?Ами този на О'Конъри залагаше и на забавни реплики от време на време, а сегашния Бонд по-скоро си ги спестява.За мен това е плюс.Неприятно във филма е липсата на достатъчно изяви на Астън Мартина на британския супершпионин.Друга девиация от обичайния развой на събитията е факта, че Бонд - как да кажем - не стига до край със своята партньорка в мисията си.Като цяло това е един наистина добър Бонд филм.

Какво може да последва Бонд!?Ами Redbelt.Филм не просот за схватката, не просто за волята, не просто за джиу-джитцу, а един филм за доблестта.
Нито бърз, нито муден...филм на добър разказвач.Няколко добри обрата, нищо революционно, но направено точно както трябва.Препоръчителен :)

The Kingdom - нетипично добра продукция с холивудски привкус.Дори и само заради финалните реплики си струва.А иначе, Джейми Фокс.Човек сериозно може да се замисли дали не трябва да гледа всичко с негово участие.

The Women
Е, "Секса и града" вече си има конкуренция( да мъж съм и да гледал съм и двата ).Един интересен поглед върху женските взаимоотношения.Факт е, че няма мъже във филма( изкл. новородените ).Ама наистина!Няма нието един кадър с мъж в него...сексизъм, какво да кажа.Филма е жанрово определен като комедия, но за мен това е един от най-тъжните филми в последно време.Женската психика( ако е правдив филма ) е крайно жалка форма на размишление, а женското приятелство доста надценявано.Извод - Дами гледайте си мъжете и ги обичайте, защото повечето ви "приятелки" са преди всички "жени".


П.П. - Видно е, че съм наблегнал на Ева Мендес...това не е случайно :D принципно в нея има нещо, което я прави крайно симпатична( това определено не е приликата в някои аспекти с J-Lo ;) ).

Ще следва продължение...