Търсене в този блог

сряда, октомври 21, 2009

"Сърбия и Черна гора влизат в многонационалните сили от Югоизточна Европа" *

* една статия на Панайот Ангарев
публикувана във интернет изданието на в. "Дневник"

Вчера от в. Комерсант научихме как Бълга
рия остава в периферията на руския енергиен план за Източна и Централна Европа.

Основни лостове за това се оказват не други, а съседките на България, Сърбия и Турция. Към 20. 10. 2009г Русия вече е подсигурила участието на Сърбия(преминаването на "Южен поток през нейна територия) и Турция (с нефтопровода Самсун—Джейхан и проекта "Набуко) в своя енергиен монополизъм.

Разглеждай тази новина в статуквото приемано за нормално до скоро (2 месеца и нещо) тя не би била нещо изненадващо. Щяхме да сме свидели как енергийният ни министър дава изявление колко сме големи приятели с Русия, и как тези неща нас не ни засягат. Нещо повече. До този откровен външнополитически натиск дори нямаше да се стигне. Отдавна България щеше да е защитила своя "национален интерес" чрез действията на политически фигури от калибъра на Р. Овчаров и П. Димитров. Щяхме да сме подписали "ексклузивни" и "преференциални" клаузи по договорите за пренос на горива, и таксите за експлоатация на инсталациите от трасето на наша територия. Съвсем ясно, разбира се, тези клаузи нямаше да бъдат известни никому, а при споменаването им бихме се насладили отново на намръщени физиономии от двамата преждеспоменати, придружени от поучително размахване на пръсти пред "независимите" медии.

Вместо такива "национално отговорни" действия днес България дава прием на годишната среща на
министрите на отбраната от региона. Като на нея (именно в София) ще бъде утвърдено решението на Сърбия и Черна Гора да бъде даден статут на пълноправни членове в многонационалните сили от Югоизточна Европа.

Дали това решение не идва твърде удобно за София?

Явното приближаване на Сърбия към Евро съседките й е откровен контрапункт на агресивната енергийна политика на Русия. Не е нужно дори да си припомняме казуса Полша относно ракетните установки на САЩ, част от т.н. "ракетен щит" на северноамериканците, и реакцията на най-голямата славянска държава по него.

Турция от своя страна стигна до там, че се принуди да преговаря с Армения - като разменна монета в отношенията си с ЕС. Това е само още един факт в така или иначе формиращата се проевропейска тенденция в региона.

Така изкушаващия руски газ все по-малко вълнува Анкара на фона на евентуално присъединяване към европейската общност (икономическите й принципи). Сърбия от своя страна, след случая Грузия, не храни каквито и да е илюзии за стабилността на отношенията си с Русия. Твърде нервното поведение на Путин и Медведев във външно политически план (обявяването на новата военна стратегия на Москва за локални конфликти и употребата на ядрено оръжие в тях) не вдъхва доверие у никого.

До кога обаче може да отлага България неизбежната нужда от отговор по "Южен Поток" и "Набуко", а и АЕЦ "Белене". Това на фона на френската подкрепа за "Белене", но и намерение за включване в "Южен Поток" (отново източник в. "Комерсант").

б.а. - Интересно е да се отбележи, че ползваните материали са на Иконмедия, но в тях липсва коментар на медията от която идват всички тези новини.
Вестник Комерсант се очертава като една доста услужлива медия за руското външно министерство. Той сякаш изказва гласно това което всички се досещат, а тези недосетили се им се препоръчва да внимават.

_____________________

Използвани са материали от :
http://www.dnevnik.bg/
http://www.kommersant.ru/

Няма коментари: