В сферата си на личностно развитие съм забелязал нещо странно.То до сега винаги ми е пречело, но точно в този момент става твърде забележимо от един факт - предстои ми посещаване на лекции по "Съдебна риторика".Не е много скоро във времето (след няколко месеца), но имайки предвид някои мои наблюдения, то считам за нужно да си отбележа към момента основаните на тях заключения.

За приблизително 12 години ми е направило впечатление, че в средата в която живея и общувам активно има интересни схващания и нагласи за водене на конструктивни разговори и спорове - независимо от тематиката им.Възрастта на участващите не е от значение, нито образованието им, нито това дали те спорят или разговарят по професионални или лични въпроси, нито пък средата - официална или ежедневна.
Основните насоки които бих желал да изтъкна са -
1. Винаги при разглеждане на въпроса принципно се говори в конкретика
2. Никога при конкретен въпрос не се говори конкретно по него или отговаря конкретно на него
3. За висша форма на диалектиката се приема навлизането в сфери, материи и проблеми не свързани с разглежданите, изкривяването на факти (ако те са не известни на другите участници), личностните нападки като всички те имат за цел само изместване центъра на разговора без реално изясняване на обективна истина или допусната грешка на коя да е от страните
4. Принципите за изграждане на разговори никога не се основават на тематичност, тезистност или похвата "теза-антитеза"
5. Основен похват на участника защитаващ погрешно твърдение/схващане/теза за опровергаване на опонента му е обвинението в брътвеж или т.н. "философстване" - трябва да се отбележи и особеността на произхода на думата, както и натоварването й само с негативно значение в ежедневния език

Имайки предвид и повърхностния ми досег с практикуващи юристи, и запознаването ми с практическия им юридически изказ в съдебни заседания - тук далеч не изключвам и съдебните състави -, то изниква логично противоборство на реално положение и факултативно познание.Трябва да уточня - не виждам реална предпоставка за преподавател който да може да утвърди у бъдещите юристи правилното изграждане на тези от тях (вярни или погрешни, не е предмет на разговора) като структура и стил.Още повече (нямам за обект конкретното лице на което е поверена учебната дисциплина), на каква основа е изградил самия преподавател своят стил на съдебна риторика, имайки предвид факта, че е завършил и практикувал (без съмнение) в система нямаща достатъчно допир с обективната истина, нито практиката в настоящата би била особен довод за противното.

Без съмнение има нужда от истина в обществото ни, без съмнение сегашното положение е проблематично от гледна точка на съдебната система, но то е такова не само там.Създаването на такава дисциплина е крачка напред.Реализацията й е притеснителна.

Всеки ден хора спорят по обществено значими (клише) въпроси, имайки претенции за управленски капацитет.
Те говорят.Те не казват нищо съществено.В техния говор личи инфантилно озлобление, лицемерие, себеизтъкване... нищо общо с логично обоснования отговор на въпрос, реплика към теза.Нищо.
Дали е възможно човек неспособен да обори опонента си с думи втъкани в стойна мисъл и логически ред - обосновани на факти - да е способен да управлява дори собствения си живот правилно?
Дали е възможно хора всекидневно нарушаващи базисни (основни в смисъл ниски по йерархичност) правила в ежедневието си да използват думи като "морал", "достойнство", "вяра", "бъдеще"?

Не ...