Е, ли любовта съвместно преживяване?

Да обичаш. Да бъдеш изоставен. Човек рядко обича, по-често харесва. Харесването често присвоява лика на обичта. Дали основната им отлика не в познаването (до колкото това е възможно) на обекта на обожание и предпочитането му?
Не е трудно да харесваш някого или нещо, стига да не ги опознаваш. Опознаеш ли ги обаче - в тяхната хетерогенна същност - вече не е до там трудно да си дадеш сметка за чувствата си.
Липсата на лично мнение относно негативите у някого не е акцентът тук. Касае се за възприятие в пълнота, без това да пречи нито на обективността, нито на рушенето й. Конфликт няма - обективност има, но тя дели ложе с нещо по-силно от нея. Нищо не възпрепиятства едновременната проява на любов и осъществяване на комуникация и поведение основани на разума - до колко това е съзнавано е от интерес.
Да цениш позитивите и негативите у човека до себе си, и да обичаш двуединството им в него (без да ги отричаш или поощряваш сляпо) - нещо такова е любовта.

След това пояснение - въпросът за изоставянето/изневярата.
Не е ли възможно човек да е щастлив относно вече бившия си партньор?
Все пак, истинското преживяване изпитано с него е било неоспоримо личностно ваше, но до колко е било съответно нейно/негово?
Не трябва ли човек веднъж изпитал това, да желае същото за партньора си? И ако не с него, нека той/тя го изживее с други го.
От тази гледна точка или по-скоро, пропускайки я, лесно може да поставим човека до нас в среда на непълна емоционалност. Тя е там, има я - напълно удовлетворяваща за единия - ала спектъра й не е пълен. Той не е съответен при всяка от страните. И ако един човек е подарил най-прекрасните мигове в живота си, то може ли той да бъде обичан и същевременно лишаван от възможността също да ги изпита - па макар и с другиго? Дали краят на връзката не е само продължението за единия от партньорите, да получи това, вече отдал на другия?

_____________________

Написано след размисъл върху филма "The Other Man" (2008)

За една алегория от преди години

Преди приблизително 4 години (малко по-малко) бях обрисувал една приятна и правдива алегория относно една случка с един мой приятел чрез сладолед - крайно успешно смея да отбележа, но за съжаление не я помня.
За сметка на това благодарение на една вдъхновителка си имаме нова сладоледена фигура >

Whitney Houston - Exhale (Shoop Shoop) "като сладолед, оставен извън хладилника и после разбъркан от някоя пакостница с малка лъжичка..."

Песента си върви комплект с фигурата.Всъщност още няколко песни, но може би ще ги допълня по-късно.