И дробовете изгарят за кислород,
а той само носи болка...студена, рязка, пронизваща.
Така сладка...
Съзнанието замаглено се разлива в чувства,
непознати, чужди...истински.
Искай, поискай всичко...
виж го, докосни го...
До следващата крачка,
до следващия дъх...
болка, студ...
Така сладки.

Мисля си как минават годините, аз продължавам да си мисля, че като гледам в очите на човека срещу мен и считам, че мога да го направя щастлив просто защото го обичам...ей така по детски си обичам, глупаво, елементарно...и ме заобикаля нещастие, виждам го всеки ден, чувствам го често, пълня си дните с неща за които не е много сигурно дали са значими или не...пак остава чувството за това, че хе щастието да го хванеш като пух повеян от вятъра и да го милваш с ръка.

"За първи път обичах и не го попитах нищо. Не исках да се лъжем."
"Поискаш ли някоя жена я накрай първо да ти повярва, че си нещастен."

от един прекрасен филм - "Почти ревизия".

Огънче, два сача, пилешки пържолки, уиски и червено вино, готини хора...толкова е просто, толкова е хубаво.А сутринта, да видиш планината, да вдишаш чистия въздух...И ПОСЛЕ ПЕДАЛИТЕ ОТ ХАСКОВО ПО ПЪТЯ ДЕТО КАРАТ КАТО ИДИОТИ КАТО СЕ ВРЪЩАШ КЪМ ПЛОВДИВ...но...нека ги оставим да се развиват...сега си пускам чил-оут и се отнасям пак в спокойствието.

Отново

След толкова време на относителен душевен мир, отново сънища, отново познати лица и пак онези чувства така болезнени в нощта.Следващите редове са вдъхновени от съня ми днес и краткия разговор в него:

Тя сяда до мен и ме прегръща с лява ръка.
К:Ръцете ти са много студени( докосвам дясната й длан ).
3-то лице седи от другата страна на масата и отбелязва -
х:Виждам ви като двойка.
К:(гледайки я в очите )Е, има известни пречки за това, нали?
Тя:Така и не разбрах как се провали всичко тогава.
К:Повечето хора не знаят.

А от този разговор и сън -

Ръцете ти студени в съня си аз държах,
и прошката сама измоли две сърца...

Студа хапе плътта, а тя утеха не намира в бриза студен от морските вълни...

Усещане...

Преди няколко дни имах натрапчивото чувство, че ми предстоят 2 хубави месеца до края на тази година...не породено от нещо конкретно, просто дошло само.Ще видим.

Kosta : Брат, намерих още един идиот като мене с абсолютно същата идея за любовта.Ама същия.

s : За коя идея говориш?

Kosta : Ами че обича по точно тоя глупавия... "детски" начин, абсолютно и без мисъл.

s : Mожеш ли да познаеш какво си мислех преди 2-3 дни?Oт 3 пъти?
s : [22:50:26] Kosta каза: Ами че обича по точно тоя глупавия..."детски" начин, абсолютно и без мисъл. - абсолютно същото !

Kosta : Ама самоанализа?

s : Да.

Kosta : Ахм... И ти си просто момче като мен и онзи.

s : Дадох си сметка че тва което очаквах да се случи, сиреч следващия път когато заобичам нов човек да е по друг начин, май няма да се случи.

Kosta : Можеше да ме питаш и да ти кажа ;)

s : :D

Kosta : Сериозно ти говоря. Не се хили.

s: Т'ва трябваше да го разбера сам.

Kosta : Дам, нямаше да ми повярваш сигурно.Но е така.

s : Tа, туй по някакъв повод ли го каза?

Kosta : Кое?За обичта ли?Казах го защото те знам, че си и ти същия като нас с онзи.

s: Що ,бе?На мен ми харесва тоя наивен начин.Как звучи - чувствам се на 16.

Kosta : И на нас.Ама ние сме на 22 :D ( грешка - б.а. )Аз съм на 20, де....ама няма значение.

s: Какви прости неща ?( Към моя реплика:"Понякога искам толкова прости неща..." - б.а. )

Kosta : Ами днес си говорих с този пич, **** се казва м/у др. , и двамата искаме просто да си гледаме живота...да има вечер при кой да се прибереш...да си сипеш едно, да си поговорите, да си помълчите заедно един в друг...сутрина да има с кой да си изпиеш кафето.Въобще...много рано сме улегнали.Не ни е до кръчми и барове...вярно размазваме се..., но не е това което ни е целта.Просто искаме спокойствие и душевен комфорт споделен с жената която обичаме.Това е.

s : Хубаво.Бе и на мен вече ми се въртят едни такива неща в главата, но зася усявам да ги гоня и гледам да си живея мизерния живот, и да взема колкото мога докато мога, че не искам да стана някой дъртак с неизживяна младост

Kosta : Еми и ние искаме това ама мен ми писна да си лягам просто за секс-а с някоя...не че му има нещо за секс-а...хубав си е...Просто вече искам нещо друго.А за неизживяната младост не знам какво имаш предвид.В какво се мери младостта?

s: Имам предивд...Не знам дали сме говорили за тва с теб, само че нямам намерение да играя винаги доброто момче.:К'вото ми падне и ми се иска бих го направил в момента
Kosta : Ами да ти кажа аз никога не съм го играл( *самозаблуда - б.а. ).Само трябва да си готов да си носиш последиците.

Разгорова е проведен на 14.10.2008г и е публикуван с разрешението на участника в него.

*Редакция -
По желание на "s" трябва да уточним, че няколко дни по-късно той достигна до извода, че винаги ще си бъде "доброто момче".За мен няма смисъл да уточнявам мисля...

И в мрака зеници уморени търсят утеха...
музиката се разля...
Мека светлина...усмивка...
Чисто...без лед...
топлина...
Всичко изчезва без следа...сутрин поредна...

08/10/08

Julio Iglesias - Caruso

Толкова красота, топлина, чувство...в едва 5:52 минути съм сякаш цял събран...

http://www.vbox7.com/play:0f584e35

Толкова неща съм отминавал,
Толкова любов забравил съм до днес.
С толкова сълзи съм бил прощаван до сега,
Толкова ръце са ме изпращали!
Ше идва лятото, след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.

Припев:
За да мога отново при вас да се върна
с обич и щастие да ви подаря!
Като огън ще паля и топля сърцата,
ще хвърлям в очите ви огнени звезди тази нощ,
тази нощ, тази нощ.

Толкова мечти съм разпиляла,
пътища и дни от мен избягали!
Толкова слънца и бели птици срещнах аз,
толкова очи са ме обичали!
Ше идва лятото, след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.

Припев:

Ше идва лятото,след него есента,
ще литнат спомени и пак не спя.

Студено...

И съня бяга,
от зеницата в нощта,
сякаш е смъртта.

Наслада от мига,
и страх от истина...

Любов...

Нежна, лека...

Пак въпроси, никога отговори...

Нямат стойност те сега,
иска той мига.

*27/09/09 след една прекрасна студена филмова вечер...

И още...

Отново от 15/08/08

Ще срещнеш нежност,
в моя лик, във моя жест.
Измама ше е тя.
Всичко ясно е сега.

Не, недей жела,
моята компания сега.
Ще бъдеш с мен,
ала така студен...

Викам и флиртувам със усмивката ти пак,
но куртоазия ще е това.
Любезност, мил момент,
така прекрасен, нежен -
като кама* студен.

Усещам, чувствам те сега,
измама е това.
Тоз' образ на теб е посветен.
Аплодисмент.

Вече друг е.
И всяка рола, персонаж,
играе ги - артист.

Нали това поиска,
не грозна откровеност, а лъжа.
Така е -
не играе ли прекрасно той сега?

При него роля нямаш вече ти,
а само място, даден ред.
Ще видиш на сцената,
привидна красота.
Ала зад завесата от плюш,
кога замира последния акорд,
сменил е нашият актьор,
за маската си правота и фалша с любовта.

Така далече от аплауза,
от реда...

–––––––––––––––––––––

На Мануела Динкова
**в оригинал "като кама" е заменено от "кинжал" - редакция от 28.01.09

Защо болеше допира ти,
изгаряше лика...

Каква е таз' твоя душа,
във вечност обречена.

Безразлично е сега,
какво изрича тя.

Студени ласки не търси,
не карай любящите ръце,
на болка да обричат теб - с лъжа.

*На Радослав Спасов, 15/08/08

За определено време няма да се поства в блога поради технически причини.

Но междувременно...Димитре не съм забравил за снимките с дресурата на тигри, ще се появят тук.Ще се появят и някои стихове, но по-късно - до седмица или две.Въпреки това те не са рожба на воля, на вдъхновение...просто лек порив, миг.

Толкова много...

Толкова много мисли блуждаят в главата ми...толкова смисли...така неясни...Днес след 2 "Джим Бийм"-а всичко е някак леко.Не, не от алкохола...не е като да не знам дали е от него.Просто малко време прекарано приятно и после малка усмивка от съдбата са достатъчни да те накарат( да ме накарат ) да гледам малко по-ведро тазив вечер.Леко, спокойно...думи които идват сами сумрака на лятната вечер.Две души намерили малко утеха от чувстав жадуващи мъст...Сън...само сън искам сега...да положа аз чинно глава и да видя сега, без тъга, що е то свят без самота...

За това обичай истинските хора.Те разочароват често...но са истински.Можеш да ги обичаш, можеш да ги мразиш, можеш да ги нараниш, можеш да ги любиш...те са грешни, но ги обичай.

Извадка от разговор от 23.05.08

Така жадувам залеза над Марица или амифитеатъра, да отпивам от питието си и до мен да е някои от хората, които ме разбират.Не искам да говоря с него/нея, искам просто да усещам близостта, спокоиствието което ми носи.Искам да хвана момента, да го запазя...

Редакция от 30.07.08 -

Всеки път умира по нещо в теб след такова нещо( както съм казвал и по-рано ), но накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява характера.Бавно, но минава.Времето отчуждава, наистина.Така е.

Оригинал >

Всеки път умира по нещо в тебе след такива работи( както съм казвал и по-рано ) ама накрая от тях винаги се ражда и нещо ново...обогатява ти характера.Бавно става ама минава.Времето отчуждава, наистина.Така ми беше стата преди време.

Написано на 13/05/08

И в отражения на чиста луна,
измиваше той своята тъга...

Странна напрегнатост през последните дни...вероятно липсата на спорт...

02/ 05 / 2008

К: Никога не съм се чувствал така студен като днес.
Г: studen?
К: Толкова, отново като едно време.
Г: v kakyv smisul?
К: Еми както си трябва.Да не ме е грижа за нищо, никого...липсва само едно нещо...всепоглъщащия интерес към себе си.Слушам музика и тя се плъзга покрай мен, сякаш има стена от лед м/у нея и мен...виждам цветовете на звука...
Г: qko
К: усещам ги, а те не ме достигат същевремено.Невероятно, точно както преди.Ако можеше да се запазват чувства бих си продал живота за да запазя това.
Г: i kak taka stana izvednuj da se vyrnesh
К: Ами нямам идея.Не вярвам да е станало изведнъж...но просто сега е стигнало фаза на завършване.

Малко нощ...

Ветровете майски носят топлина,
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
по тях полага тъмата на страстта...

На Калина*

*в оригинал:

Ветровете майски носят топлина,
изчева в следващ повей тишина.
А мрак обгръща свежите листа,
полага по тях любов родена от страстта...

Простота...

Тази дума има толкова негативен отенък в българския език.Не бива.Всичко е просто, всички хора са прости, истината е, че някои от тях искат да усложняват ненужно всичко.

Редакция: След основателна забележка относно логиката на изложеното по-горе ще поясня.По-скоро става въпрос за "прост", но в никакъв случай и само за тази форма на думата.

Отново...

Да направиш още една крачка, да чувстваш умората, да се колебаеш дали можеш да я направиш - дали имаш сили - и да я последва още една, и още една и така до край...

Магия

Тези дни гледах два прекрасни филма.Първия от тях е Zodiac.Изключителен трилър, по действителен случай.Имайки предвид и професионалния ми интерес комбинацията стана точно каквато ми се искаше.Втория I'm David по сценарий на Пол Файг( Paul Feig ), също и режисьор на филма.Базиран на романа на Ан Холм( Anne Holm ).Една красива драма, един сюжет достатъчно различен и достатъчно истински.Наистина такива моменти трябва да се помнят от човек, да знаеш, че магията на киното е още някъде там и само те чака да я откриеш.

Rue Du Soleil : Essential Feelings - In My Heart

красота разляла се в звуци...

Момент

Точно сега, точно днес, точно тази песен - Сл.Трифонов - Ад и Рай - искам да се пренеса във Велико Търново.Да видя залеза на този 16-ти ден от Април и да чуя същата песен докато го гледам...

Безсилие?

Наистина ли всичко е порочно, всичко е предрешено, нищо не е в ръцете ти?Защо, когато те питат какво не е, както трябва винаги имаш готов отговор, виждане и концепция?!Защо никой не предлага решения за проблеми, а само поставя висящи въпроси?Страх...само това е името на низостта владееща обществото в момента.Аз така го виждам, аз такъв го познавам.Страх от самите нас.Никой не върши редните неща, защото си мисли, че никой няма да го упрекне щом той не го прави спрямо тях.Не е така, не е за мен.Това не е начин на живот.Да се заобикаля и премълчава всяко правило с цел неприлагането му и оправдание чуждото поведение.Това, че никой не е истински, е ли е причина и ти да си фалшиф?

На посоки...

"Cruelty seems to be a virtue, not a vice..." с неизвестен автор, а и една моя перифраза от "Опасни връзки" Cruelty is clearly a men's attribute, women can not be accused of such virtues.

...

Очите ми жадуват топлина,
а само сълзите им целува вятъра...
__________________________

Мъгла като душа,
остават само капки от тъма,
сълзи на моята тъга....
__________________________

Видения познати,
съзнания измамни.
Ах, как жадувам ваш'те чувстава...
Кристали към праха летят,
в едно сега със черната земя,
остават те във плен на любовта,
до огнена зора...

*Отново писани по различно време и запазени благодрение на Шейдън

Парчета...

Мъгла като душа,
остават само капки от тъма,
сълзи на моята тъга....

Просто разговор...

K: Никакси...нещо много се застоях на кръстопътя...чакам си предложението от дявола...тя подхвърля накакви полугласни предложения...ама ще видим.
Г:hm
K:Моята цена е висока.
Г:a mnogo li iskash?
К: Най-скъпото, което може да се поиска съм си избрал.
Г: vsushtnost po interesniq vypros e tq kakvo predlaga :D
К: Ами за момента нищо конкретно.Не съм сигурен, но май навлизам в принципно нов етап от живота си.Малко обощително звучи...и нетипично като израз на български, но считам, че може би е така.
Г: hmm...i kak bi go obobshtil tozi etap?
К: Че ли като започват да ме интресуват дейности свързани вече с улегналост...,а не толкова с промени.Търся ... бягат ми думите от съзнанието ...устойчивост...нещо, да се хвана за него, да стъпя на него и да градя.
Г: hmm na men mi se struva che vinagi si tursil tova
К: Не е така.
Г: sega moje bi go vijdash na horizonta???
К: Преди исках да срещам всяка вълна...все по-висока и по-висока, без да гледам към бурята във хоризонта.Сега искам да видя какво има под повърхността на водата.Искам да хвана в съзнанието си силата и мощта на морето.
Г: i? pravish li neshto po tozi vypros v momenta? imam predvid za da vidish kakvo ima pod vodata?
К:Чакам...чакам...себе си.Още не е момента...още лиспва нещо или някои в живота ми.Сигурен съм за това, че част от мозайката липсва.Не знам, малка ли е или голяма, но знам, че я няма.И че без нея не можеш да замениш въздуха и пръстта с водата
Г: и ще се чака докато се появи тая част така ли? дотогава никаква промяна?
К:Не напълно.До тогава няма да бързам..няма да правя крачка повече от нужната към момента.Но изпитвам нужда, не от крачки, а от бяг...още обаче е рано.PATRICK MARSH vs MICHAEL STEEP - MY LOVIN' , си пусни поздрав от мен.

Минало...

Очите му я тръсеха в нощта,
лъчи от светлина.
Ала намирах ги само те -
талази от тъма.

Душата му в жертва,
бе принесла тя.
Обрече го на самота

______________________

Сърце захвърлено в калта -
от кръв и самота.
Сърцето му бе вградила,
в стена от кал.
От кал на неговата самота
и кръв що бе желала тя.


*Писани са по различно време.

?

Като цяло този блог трябва да приютява мислите, които обичам - по-конкретно тези мои мисли, които обичам.При прегледа ми сега обаче забелязвам, че не е точно така...тази дупка ще бъде запълнена.

Сънувах дъжд( наистина валеше вън ), сънухав квартала си, купих си два моркова от пазара - единия нормален, оражев, другия бе червен - и тръгнах към къщи.Сетих се, че колата ми е останала от другата страна на пешеходния мост( от страната от към съдебната палата, не от към Четвъртък пазара ).Исках да мина, но не ме пуснаха под моста.Имаше заграждение с мрежа и стар човек с куче.То ме захапа за ръката...после стана на жена, красива жена, чието лице не видях.Тя си тръгна слизайки в подлез - водещ към поделението.Стария човек ме посъветва да се кача на моста...а той бе така сюреалистичен.Целия извит и сякаш продъжаващ да се върти по надлъжното си сечение( пак по него усукан ).Не видях основи, бе във въздуха.Послушах човека.С лек отскок се качих, хващайки се за един от парапетите - все едно 6-7 моста се бяха слели в един.Чувах гласа на пазача долу.Лутах се, видях врата.После светещ обект свободно летящ във въздуха, сякаш бе голяма издължена крушка, накрая завършваща като чаша със столче.Хванах се за това нещо и станах лек, то ме понесе из въздуха.Събуждане...

Какво ли ще излезе от тези мои нощи без здрав сън...

Междувременно един спомен от малко по-далечното минало:

"Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа."

Алексис Зорбас

Една гениална книга, която ми даде толкова много.

Няма нищо по-тъжно от това да полагаш ръка върху изстинала следа, търсейки отново огън от страстта...

Още малко

Последния ред от предния текст не е достатъчно ясен контекстуално( поне за мен ).Говоря за цялостни изказ, който диктувам тук.

Една част от разговор ще цитирам...

Д.Г. - Положил си оръжието тази вечер...
К.Д. - Оръжието е опасно...
дори за мен в момента.Твърде е остро ...може да си нанеса някой удар...който дълго ще кърви.Нямам нужда от това сега.Добре съм го положил в сигурността на гранита.

Не зле получила се фигура визираща интелекта и ясната мисъл.Наистина понякога е добре човек да не анализира, да не премисля.Да се опита да е малко по-линеен.Да си наложи малко сива гама, не да търси отликите на нюанса...но струва ли си.Колко компромиса правят вече другиго, а не теб!?Може би всеки от нас е изтъкан от компромиси...така казват.Те лъжат.За мен грешат.Не можеш да си личност на компромиса.Не можеш да си личност и да предпочетеш компромиса.Да, никога няма да срещнеш недоволство, гняв, ярост...ще срещнеш ли уважение?От такива като теб има ли стойност то?

А "ГП" не знае почивка...

Без ясна идея...

Пиша дори в момента без такава.Разглеждах днес( и в момента ) един чужд блог...Каква стойност има той?Това не е писано слово така както аз го обичам и обожавам.Всичко е преходно, но това тук е...не съм сигурен за фигурата в която искам да го облека.То е прекалено крехко.Един клавиш го дели от забвението.Пише се леко( аз поне пиша леко ), не така обмислено като при хартията и мастилницата( пак в мен са вероятно причините ).Никога няма да приема тази форма на авторство, а се считам твърде низш за другата.Така умря началото на един роман преди повече от година и половина.Немърливост, несугурност.Уплаха, но от какво, от кого?Винаги съм считал, че пиша за себе си - само за себе си.Толкова мерен текст остана само мой и на звездите в нощите, но той принадлежеше нам и никому.Така вярвах, така вярвам и сега.Сега, обаче, има и колебания.Чувствам, че нещо липсва.Онова, което ще позволи на мисловните реки да се влеят едно цяло.То ще ме пречупи.Не мога да бъда още дълго така, както съм сега.Ще видим прав ли ще изляза.Твърде често в живота ми твърденията ми са верни.Късмет или наглост?Аз съм нагъл, но защото знам, че ще съм прав.Ако ли не, то съм сколен да призная, че съм сгрешил и да понеса последствията за това.Да пропусна момента обаче, да премълча - това знам, че не се връща, не се изкупва.За него може само да се съжалява - съжалението е безплатно, в големи количества и безполезно.
Не ми се пишеше, дори нямах намерение това е насоката.В много от случаите твърдя, че не ми се пише и говори.Така е.А защо излизат толкова думи!?
Г-ца Каламова...дам.Върти ми се из мислите.Тежко е да се притесняваш за някого и това дали той е добре, но определно не ти е по-тежко от колкото му е на самия него.Дали?Оставяме място за...ха как беше термина - така става като не се внимава в часовете по литература.Ами да речем място за лирическо отстъпление( за щастие Гугъл има доста отговори и той ест. посочи, че не е това термина, наистина жалка картинка е човек, който не може да изрази сам мислите си;да речем, че по-скоро имам предвид допълнение на по-късен етап, но смешно е - вместо с малко повече думи, сремеж към висота на изказа ?, за кого)?Освен за нея и други спохождат мислите ми, за жалост някои си ги присвояват всичките.Нищо хубаво няма в един мъж, който не си е сам господар.
Стига толкова за днес( със смисъл вчера ( интересно е защо формата почти винаги...и аз не знам каква, нещо не ми допада в нея - визирам формата на изказ )).

Малки проблеми.

Za sujalenie sled tokov udar cialata mi OS ve4e ne funkcionira, ne ponasqm pisaneto s latinica.Kato se opravi 6te edit-na.

Едит: 27/3/08
Е, вече съм с 5.1 звук и не мога да му се наситя...само музиката ми остана като радост в живота май или по-скоро като основно забавление.Не знам защо е така, не ми се и мисли в момента.В някое друго писание ще е отоговора на този въпрос.

Неприятно

Изгубих си съня от прекалено мислене за пари...отвратен съм от себе си, от ситуацията около себе си...лежа и не мога да заспя...

Покой

Днес, а може би още от вчера, най-накрая съм в ритъм, спокоен, нищо не ме изяжда отвътре...ще видим до кога.

Един мрачен ден...

Днес времето е малко мрачно, а на мен ми се въртят отново грешни мисли из главата...ще видим."12" на Н.Михалков може да се окаже една приятна изненада за тази неделя, пък знае ли човек какво още може да го изненада.Искрено се надявам огромния шум около филма да не е просто евтин трик на рекламистите.Дано си подаря една хубава неделя - с хубаво кино и хубава компания...

Уточнение от 06/04/2008:

Така и не гледах филма, грешка според мен.

На човек трябва да му е хубаво понякога Djogani - Nema Vise Cile-Mile (Duet Mile Kitic)

Пропуски...

Има толкова прекрасни хора, а толкова често ги подминаваме....

10-ти

Нова седмица.Дали ще донесе нов късмет...не ми се вярва.Забравих да си напазарувам добавки до 10-то число, сега ще си ги платя без отстъпка :) Чака ме неприятна седмица из "Хилендарски".От 3 седмици не съм консумирал алкохол, не ми липсва...липсва ми любов...май.Вече не знам какво ми липсва, по-скоро се губи нещо принадлежало ми...

Lake placid

Нощи без звезди,
прекарани в тъма.
Къде е огъня даряващ вечерта
със своята слепителна заря...

Щеше ми се да не го бях сътворил на 8-ми, но робуването на дати и числа е нелогично.

И още нещо, от малко по-късно:

Май изгубих себе си по пътя, докато се опитвах да се слея с другиго.Грешна посока, грешен перон, грешна е май и гарата...грешен е целия свят.

Ubuntu

От днес вече на персоналния ми компютър няма Microsoft software и съм доста доволен от този факт.Ubunto e Debian базирана OS, която е доста добре настроена към обикновения потребител.За момента ми е напълно достатъчна.Струва си човек да се замисли, дали наистина му трябва Microsoft програма или просто така му казват тези около него?!

Желания...

Жадувам тъмния асфалт.Да редувам крачките една след друга, да усещам как адреналина ме напуска и умората изместава мисълта.Желая мисловна чистота, а толкова далеч е тя.

Исках всичко да излезе просто и излезе твърде тежко, почвам пак.

Усещам се пренатоварен от нещо, от някого, от чувство.Искам да го прогоня, да затръшна пред лицето й врата ала толкоз силана е тя.Тъга.

Изкусвен, несвойствен, чужд, плашещ е този изказ.Не искам да съм увлечен от него, а той сам ме намира.Защо?Просто исках да напиша, че преди 2 години и няколко месеца поглъщането на асфалта всяка вечер ме спаси...даде ми нещо, което сега няма.Равновесие, баланс.Сега съм изгубен...отново.8-ми, ден като всеки друг.Защо се опитвам да го възвеличая, да го натоваря с атрибути, които са ми несвойствени?!Искам той да е вододел, да пресече като мислена линия съзнанието ми и да го лиши от страданията му.Илюзии.Намирам спокойствие само в реденето на крачките, в смисъла на собсвеното си дихание...тогава е трудно...тя - умората - те обсебва, опиташ ли да мислиш загубваш ритъма.Сърцето вече не е в едно с тялото, умора, изтощение.Но ти я намираш, пак нея, пак образа й - истински или не - и тя те води...ляв, десен крак...болката се размива... - колко многоточия.

Този петък ще потичам, определено.В събота ме очакват поне 50 км шофиране извън града, отново сходни усещания с тичането.Трябва да канализирам разсеяната си същност, защото нея вече изпуснах, сега трябва да задържа себе си.

Красота...

"Георги Христов - Синева" се разнася от 5-те говорителя, а аз мисля.Мисля си, има ли смисъл от нещо друго от заключеното между 1-вия и последния звук от нея?Не, цялото ми същество е там.И искам нищо друго да няма...но не и никого другиго.

__________

Георги Христов - Синева

Една хубава вечер...

"Самураят на здрача"( "The Twilight Samurai" ), 2 пъти, по различен начин сходни емоции.Наистина прекрасен филм.Мейджи ерата, 1 човек и неговия път...нищо повече, нито по-малко.Първия път напълно случайно попаднах на този филм, а втория...хм...учудващо го засякох по една българска телевизия.Излъчен при това в най-гледаното време( с начален час 21:00 ) за съжаление предполагам, че само налучкващи с дистанционното зрители биха му се насладили.А още по-неприятен е факта, че такива филми някакси липсват през последните няколко години.Дали е просто черногледство или липса на сериозен интерес към филмовата сцена, не знам.Знам само, че изключително популярния( фестивално, не касово ) "Няма място за старите кучета"( "No Country for Old Men" ) не притежава онзи елемент, който обвързва зрителя с екрана.Сюжета има потенциал, актьорите се справят с ролите си, някои дори забележително добре, но гледаш поради това, а не от чист интерес, не от желанието да видиш още.Просто знаеш, че гледаш качествено заснета и представена ти продукция.Нещо умря в киното или нещо умря в мен...дано не е безвъзвратно.

Цитат

"В петък-а си мислех да отида до тях, да погледам изгрева с нея...но това беше в 4:00 сутр. ...не бях пил кафе... още бях твърде истински."

Не е проява на добро възпитание човек да се самоцитира и изтъква, но считам, че казаното има смисъл, а и ми се нрави начина по който го изградих.

...

А слънцето те търси с лъчи,
ласки обречени.
Няма те,
не си сега това,
което искат нашите сърца...

Кошмари...

Чета си аз какво ли не...Но на какво попадам.

"Нощните кошмари играят важна и то положителна роля в живота на човека, заявяват немски изследователи. Неприятните сънища посочват на възрастните проблемите, свързани с тяхното психологическо и физическо здраве, а на децата помагат да се справят със стресовите ситуации.

Страшният сън, който плаши най-много децата, според учените е своеобразен механизъм, който способства за преработването на всичко видяно или чуто, а също така е начин за адаптиране към стресови ситуации, т.е. кошмарите са своеобразна подготовка за по-нататъшните трудности в живота. Кошмарът също така позволява на възрастния човек да се освободи от информационното натоварване и да преодолее стреса, твърдят немските специалисти, цитирани от Ройтерс."

Актуално.

Кошмарите са ми любима тема, често ме спохождат.Не винаги в точния смисъл на кошмари.Най-често сънища вкл. ограничен брой лица( едно определено най-често ), с нелинейни сюжети и неясни послания.Несъмнено някои от тях ще намерят пътя си и до тук, служейки за по-добро обрисуване на казаното, но за сега това.Та, моите впечатления от тях до голяма степен се припокриват с тезата изразена от "немските специалист", но освен да подготвят за трудности често те са и израз на подсъзнателно нежелание за признаване на определени факти от реалността.Също така там форма придобиват и голяма част от копнежите и стремежи на човек.Но някои са напълно неразбираеми...или поне докато не се случи нещо обуславящо ги.А дали е така?Всичко може да се обясни с нещо случило се след него - ако човек търси връзката м/у настоящи събития и вече случили се винаги би успял да я изгради.Все пак живота е непредвидим до голяма степен и неизчерпаем като комбинации.Ще ми се да намеря покой тази вечер в сънищата си, за разлика от последните плюс-минус 8 месеца.Разбира се не всяка вечер е господствана от кошмари, но твърде често те са в тях, твърде често с едни и същи герои, но в различни сюжети.А може би аз ги жадувам и ставам в едно с тях само във владенията Морфееви?Не толкова сложни въпроси с не толкова желани отговори...

_____________

Снимка от Darius Soparas

Тази снимка е направена от българин.Да, от българин...честно казано Никола Борисов е един от хората, които уважавам без да познавам лично.Неговите творби ( снимки са онези "неща" в "Труд", "24 часа" и др. жълти издания ) имат - поне за мен - част от онази магия на най-красивия миг, която го увековечава.Не зная как, не зная защо, но неговите кадри имат вълшебно въздействие върху мен.Те просто изместват гамата на възприятието в толкова топли нюанси, че не мога да облека усещането в подходящи думи.Аз дори и не желая това, просто искам да споделя емоцията, красотата извираща от лентите на г-н Борисов.

_________________

Никола Борисов a.k.a. Borissov

Като за начало...

Така, нека започнем с изказване на благодарности към Димитър Генчев, който е отговорен за създаването на този блог.Благодаря ти Димитре.

На кратко за блог-а.

Този блог няма конкретна цел.Тоест, автора му няма сремеж да постига нещо точно определено с него.Основен стимул за публикуването тук е подсигуряването на някои мисли и идеи, и на дигитален освен на хартиен носител.
Според г-н Генчев това - създаването на този блог - е "a toqt blog shte byde krachka w tazi posoka"( благото на вселената б.а. ).Само времето ще покаже дали е бил прав.