Мисля си как минават годините, аз продължавам да си мисля, че като гледам в очите на човека срещу мен и считам, че мога да го направя щастлив просто защото го обичам...ей така по детски си обичам, глупаво, елементарно...и ме заобикаля нещастие, виждам го всеки ден, чувствам го често, пълня си дните с неща за които не е много сигурно дали са значими или не...пак остава чувството за това, че хе щастието да го хванеш като пух повеян от вятъра и да го милваш с ръка.