След толкова време на относителен душевен мир, отново сънища, отново познати лица и пак онези чувства така болезнени в нощта.Следващите редове са вдъхновени от съня ми днес и краткия разговор в него:
Тя сяда до мен и ме прегръща с лява ръка.
К:Ръцете ти са много студени( докосвам дясната й длан ).
3-то лице седи от другата страна на масата и отбелязва -
х:Виждам ви като двойка.
К:(гледайки я в очите )Е, има известни пречки за това, нали?
Тя:Така и не разбрах как се провали всичко тогава.
К:Повечето хора не знаят.
А от този разговор и сън -
Ръцете ти студени в съня си аз държах,
и прошката сама измоли две сърца...
Няма коментари:
Публикуване на коментар