Една хубава вечер...

"Самураят на здрача"( "The Twilight Samurai" ), 2 пъти, по различен начин сходни емоции.Наистина прекрасен филм.Мейджи ерата, 1 човек и неговия път...нищо повече, нито по-малко.Първия път напълно случайно попаднах на този филм, а втория...хм...учудващо го засякох по една българска телевизия.Излъчен при това в най-гледаното време( с начален час 21:00 ) за съжаление предполагам, че само налучкващи с дистанционното зрители биха му се насладили.А още по-неприятен е факта, че такива филми някакси липсват през последните няколко години.Дали е просто черногледство или липса на сериозен интерес към филмовата сцена, не знам.Знам само, че изключително популярния( фестивално, не касово ) "Няма място за старите кучета"( "No Country for Old Men" ) не притежава онзи елемент, който обвързва зрителя с екрана.Сюжета има потенциал, актьорите се справят с ролите си, някои дори забележително добре, но гледаш поради това, а не от чист интерес, не от желанието да видиш още.Просто знаеш, че гледаш качествено заснета и представена ти продукция.Нещо умря в киното или нещо умря в мен...дано не е безвъзвратно.