?

Като цяло този блог трябва да приютява мислите, които обичам - по-конкретно тези мои мисли, които обичам.При прегледа ми сега обаче забелязвам, че не е точно така...тази дупка ще бъде запълнена.

Сънувах дъжд( наистина валеше вън ), сънухав квартала си, купих си два моркова от пазара - единия нормален, оражев, другия бе червен - и тръгнах към къщи.Сетих се, че колата ми е останала от другата страна на пешеходния мост( от страната от към съдебната палата, не от към Четвъртък пазара ).Исках да мина, но не ме пуснаха под моста.Имаше заграждение с мрежа и стар човек с куче.То ме захапа за ръката...после стана на жена, красива жена, чието лице не видях.Тя си тръгна слизайки в подлез - водещ към поделението.Стария човек ме посъветва да се кача на моста...а той бе така сюреалистичен.Целия извит и сякаш продъжаващ да се върти по надлъжното си сечение( пак по него усукан ).Не видях основи, бе във въздуха.Послушах човека.С лек отскок се качих, хващайки се за един от парапетите - все едно 6-7 моста се бяха слели в един.Чувах гласа на пазача долу.Лутах се, видях врата.После светещ обект свободно летящ във въздуха, сякаш бе голяма издължена крушка, накрая завършваща като чаша със столче.Хванах се за това нещо и станах лек, то ме понесе из въздуха.Събуждане...

Какво ли ще излезе от тези мои нощи без здрав сън...

Междувременно един спомен от малко по-далечното минало:

"Истинската жена, да го знаеш, повече се радва заради радостта, която дава, отколкото заради радостта, която получава от мъжа."

Алексис Зорбас

Една гениална книга, която ми даде толкова много.