От 8 месеца (че и малко повече) един човек е трън в очите на цялото финансистко войнство в Република България. Той пречи и на някои граждани, пречи и на президента. Дразни, говори, показва празни кутии. Срещу него се сипе дъжд от слаба риторика, слаби аргументи.
Сега пак аргументите са слаби, но подхода е гениален. Един стратег от Перник разиграва изключително красива като реализация партия шах. Той вади една след друга пешките от чекмеджето си и ги разиграва по черно-белите полета. Вече в чекмеджето седи и един отстрелян цар и една червена царица (бившия премиер С.С. без да правим намек за сексуалните му предпочитания). А часовника регулиращ срещата? Ами той май е с някакъв лилаво-син отенък с турско самосъзнание - натискат го и спира, натискат го и тиктака. Но винаги отчита изтекло време за единия или другия играч.
Тази партия шах е съдбовна. Не, не за играчите. За нас, защото точно ние ще търпим последиците й - без алтернатива.
Но да се върнем на аргументите и сега изпълняващият длъжността министър на финансите, Симеон Дянков.
С. Дянков търпи небивал медиен интерес за всичко което не е свързано с професионалната му характеристика. Ако е свързано с нея, то коментарите са крайно профански (дори според един незавършил юрист).
Как стои въпросът с политическите интереси към него. Всички са съгласни в едно, той пречи. На кого и защо, не ни е много ясно.
Какви са обаче аргументите срещу него. Жалки (тази дума ми е любима, което не намаля негативния й отенък). Жалки точно защото винаги профанизират или заобикалят преките задължения произтичащи от поста на Дянков.
Когато той си позволи да наруши Конституцията на РБ, то никой не го спомена дори. Когато коментираш обаче най-видния ловец в РБ, то това е непростимо.
Когато предизборните обещания касаещи финансовите въпроси дори няма опит да бъдат спазени това не е новина, нито за опозицията, нито за пресата.
Кога, ако не сега - питам аз - ще чуем аргументи за провежданата от кабинета финансова политика? Или все пак С.С. и Б.Б. нито като частни лица, нито като премиери се различават толкова - в единия аспект винаги имаш какво да кажеш за чуждата работа, а във втория никога нищо за своята?
Дела господа, дела...фактически, ако ли не поне юридически.
Няма коментари:
Публикуване на коментар