И лицата им не ще забравим...

http://politics.actualno.com/news_282384.html

Тази статия има няколко полезни аспекта.

Очевидния афект на г-н Софиянски срещу г-н Дянков и финансовата му политика е не чак толкова съществен. Съществено е нещо друго. Самият акт.

С делата си хората най-често казват позиционирането си в обществено-социалните отношения.

Колко смел, колко бърз е нашият герой да се включи в "лая" срещу Министъра на финансите и неговите политики.

Разбираемо е, бърза. Да не изтърве момента. Когато нямаш какво да кажеш - по каквато и да е тема -, още повече нищо стойностно не е лоша идея да се присъединиш към чужди думи. Поне да обереш малко от вниманието отделено на авторите им.

Кои са авторите им? Ами то те са ясно обозначени - те са хората, които се срамуват да работят за народа си в НС, това са хората, които винаги имат какво да кажат (но не преди да се посъветват с екипа си), това са хората които обичат само едно нещо и това е властта.

А смел. Е, как да не е смел нашият герой. Та беше евродепутат. Та той успя да си реши - по какъв начин сами си припомнете - проблемите с прокуратурата.

Бил председател на партия. Да... партия която не означава НИЩО в българската действителност. Която е поредното нищо.

Но той е смел, той е бърз... да повтаря думите на двама бивши премиери (единият от СДС (ДСБ), другият от БСП) плюс някои хора с много съмнителен бизнес - били в определени моменти сочени като най-богати в България.

Думите бързо се менят, поведението и лицата - не.

И лицата им не ще забравим, тъй както и делата.

____________

За да избегнем неясноти, то нека посочим интелектуалната сила на говорещия - той предлага "конкретни мерки" които естествено не назовава, той твърди, че финансовия климат в България е влошен въпреки положителните оценки на всички външни фактори в сектора... нека спрем до тук и го оставим да помисли.