Търсене в този блог

неделя, август 08, 2010

Премазваща празнота...

И сърцето най-сетне умира

На годините бързеят всичко отнася.
И сърцето най-сетне умира.
С безразличие ти отминаваш врага си,
преставаш да искаш и дириш.

Срещнеш ли тази, която си любил,

не намираш какво да й кажеш.
Отдръпва смутено ръката си груба
пред взора ти просека даже.


1956

Атанас Далчев 

Няма коментари: